БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бял оман

Inula helenium

Снимки на Бял оман (Inula helenium)

Inula helenium Inula helenium Inula helenium Inula helenium Inula helenium Inula helenium Inula helenium Inula helenium

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Бял оман.


Латинско име

Inula helenium L. - чете се "инула хелениум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1], но събирането му за лечебни цели е ограничено със Заповед на Министъра на околната среда и водите, съгласно Закона за лечебните растения.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение, високо от 0,6 до 2,5 m. Коренището дебело, късо с многобройни светлокафяви корени. Листата са по-широки от 5 cm, прости, цели, стъблените обхващат стъблото. Външните листчета от обвивката на цветните кошнички най-малко 4 mm широки, яйцевидни. Цветните кошнички с диаметър 5-8 cm. Езичестите цветове по периферията на кошничката дълги 3-4 cm. Цъфти май-септември[2].


Местообитание

Тревисти и храсталачни места[3].


Разпространение в България

Видът е установен в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Стара Планина, Знеполски район, Родопи, Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина между 0 и 800 метра надморска височина[4]. Растението на снимките в сайта е снимано в околностите на село Донино, община Габрово, което попада във флористичен район Пребалкан[5].


Общо разпространение

Централна и Южна Европа и Азия[6].


Значение

Белият оман е декоративно и лечебно растение[7] .


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Корен от бял оман - Radix Inulae[8].


Време и начин на бране на билката

Корен от бял оман се събира през есента (септември-октомври) след узряване на семената и увяхване на надземната част. Събиране през пролетта не се препоръчва. Изваждането на корените става като с копач се разкопае добре около растението, тъй като корените са разклонени и дълбоко разположени в почвата[9].


Първична обработка на билката

Корените и коренищата се изплакват за кратко в студена вода. След отцеждане, корените и коренищата са нарязват на късове с дължина 8-10 cm. По дебелите коренища се разцепват надлъжно на две или четири части за улесняване на сушенето. Сушата се за няколко часа на слънце (ако има) до завяхването, а след това на сянка при добро проветряване. Билката е изсушена, когато корените и коренищата при огъване се чупят[10].


Химичен състав

Билката съдържа етерично масло (1-3%) съставено от различни вещества, които образуват кристална смес известна под името хеленин. Хеленинът при стайна температура е с восъкоподобна консистенция. Други съставки са полизахаридът инулин до 45%, тритерпени, фитостероли, незначителни количества алкалоиди, пектин, смоли и др.[11].


Лечебно действие и приложение

Билката от бял оман има отхрачващо, противовъзпалително, бактерицидно и противоглистно действие. Под формата на отвара корените се използват при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, при глисти, за подобряване на храносмилането и др.[12].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[5] К. Методиив - собствено наблюдение.

[6] Wikipedia.

[7] Делипавлов & кол., 2003. пос. източник.

[8] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[9] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[10] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[11] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[12] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.


Inula helenium in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2018 BGflora.net