Дребноцветна перуанска лайка

Galinsoga parviflora

Снимки на Дребноцветна перуанска лайка (Galinsoga parviflora)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Дребноцветна перуанска лайка, Дребноцветната перуанска лайкучка, Перуанска лайка, Дребноцветна галинзога, Пожар.

Латинско име

Galinsoga parviflora Cav. - чете се "галинзо́га парвифло́ра. Видовото име parviflora означава "дребноцветен"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Дребноцветната перуанска лайка е едногодишно тревисто растение.

Стъблата до 80 cm високи, изправени, разклонени, в долната си част голи, нагоре влакнести.

Листата 5-9 cm дълги, срещуположни, яйцевидни, на върха заострени до източени, по ръба напилени; листните дръжки по-къси от петурите.

Кошничките дребни, почти кълбовидни, събрани в дихазни цимозни съцветия.

Съцветните дръжки с насочени настрани и нагоре прости власинки и няколко разперени къси жлезисти власинки.

Съцветното легло конично, с 3-делни люспи.

Обвивните листчета малобройни, в 1-2 реда, широкояйцевидни.

Езичестите цветове по-къси от обвивните листчета, женски, приблизително толкова дълги, колкото широки, бели, с три зъбчета; тръбестите цветове хермафродитни, жълти.

Плодът обратнояйцевидна-призмовидна, късочетинеста плодосемка, с хвърчилка от люспи.

Цъфти от юни-септември².

Разпространение в България

Произхожда от Южна Америка.

За нашата страна литературни данни сочат, че е наблюдаван за първи път като подивял през 1943 г. край Карлово, според други автори това е станало през 1934 г. в софийските разсадници.

Разпространен във всички флористични райони на страната, докъм 1300 метра надморска височина³.

Биология и екология

Опрашва се от насекоми, цъфти май–октомври, или докато студовете го унищожат, плодоноси юни–ноември.

Започва да цъфти 3-4 седмици след поникването.

Размножава се със семена, които запазват жизнеността си 2-3 години, според други автори повече.

Един индивид може да образува хиляди семена, които се разнасят от вятъра, голяма е ролята и на човека, чрез пренасяне на пръст в градините и разсадниците.

Семената нямат период на покой, готови са 11-14 дни след цъфтежа да поникнат отново. Високите температури стимулират растежа на растенията. Семеначетата са чувствителни на ниски температури.

Предпочита дълбоки, влажни, богати почви. Обикновен плевел в някои важни селскостопански култури, цветни и поливни зеленчукови градини, нарушени местообитания, необработваеми територии.

Характерните му качества, като липса на покой на семената, бърз растеж, ранен цъфтеж, много поколения за един вегетационен сезон, висока семенна продукция от отделен индивид, възможност за лесна вегетативна репродукция при благоприятни условия, определят вида като упорит плевел със силно изразен инвазивен характер. Силно конкурентноспособен, особено при нискостъблени, поливни видове, при които може да застраши реколтата.

Разпространява се лесно и бързо, образува големи популации, което го прави труден за контрол⁴.

Общо разпространение

Произхожда от Южна Америка.

В Европа е интродуциран в Англия като декоративно в Ботаническата градина на Кю през 1796 г., а от 1860 г. е установен като „избягал“. От тогава се е разпространил много бързо, не без помощта на човека, чрез транспорт от разсадниците и градините. Широко разпространен⁵.

Значение

Плевел⁶.

Контрол над разпространението

Ръчно плевене, премахване на семеначетата, чрез изкопаване още докато са малки, тъй като много бързо започват да цъфтят, унищожаване на накъсани стъбла, които бързо и лесно се вкореняват и възстановяват отново. Няколкократно култивиране на почвата, ротация в отглеждането на културите, използване на хербициди⁷.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

5 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

7 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

Galinsoga parviflora in English