Едноцветна злолетица

Erigeron uniflorus

Снимки на Едноцветна злолетица (Erigeron uniflorus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Едноцветна злолетица, Пиринска злолетица, Вихренска злолетица, Вихренска злолетница.

Латинско име

Erigeron uniflorus L. - чете се "ери́герон унифло́рус"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона под името Вихренска злолетница - Erigeron vichrensis.

Описание и разпознаване

Едноцветната злолетица е дребно, многогодишно тревисто растение. Коренището вертикално, полувдървеняло, тъмнокафяво до червенокафяво, просто или разклонено, с многобройни тънки корени. Стъблото единично, просто, възходящо или изправено, (2,5) 3-10 (15) см високо. Приосновните листа тяснолопатовидни, в основата стеснени в тънка крилата дръжка, на върха притъпени до слабо заострени, 2-3 (5) см дълги и 0,4-0,6 (0,9) см широки, целокрайни, тревисти, трайни, зелени, по ръба повече или по-малко гъсто разперено- до прилегналовлакнести, рядко разреденовлакнести до възголи, отгоре и отдолу гъсто разперено- до прилегналовлакнести, рядко до възголи; стъбловите ланцетни или обратно ланцетни, до 1-2 см дълги и 0,2-0,3 см широки. Кошничките звънесто дисковидни, многоцветии, единични на върха на стъблото. Обвивните листчета линейноланцетни, островърхи, на върха обикновено пурпурни. Цветовете от два типа, женските са разположени по ръба на кошничките, еднотипни - езичести, многобройни (до 60), езичето им изправено, 4-5 мм дълго и 0,5-0,6 мм широко, островърхо, бяло, бледорозоволилаво или пурпурно; вътрешните цветове са тръбести, многобройни, на върха 5-делни, 3-4 мм дълги, жълти. Плодосемките елипсовидни, на върха отсечени, в основата късо стеснени, 2 мм дълги и 0,5-0,7 мм широки, с ясни странични ребра, приплеснати, гладки, с гъсти прилегнали дълги прости власинки. Хвърчилката от два реда, външните власинки къси, четинести, вътрешните — многобройни, 5-6 мм дълги, прости, късо напилени, червеникавокафяви. Цъфти юли-септември².

Местообитание

Из каменливи и скалисти места в планините³.

Разпространение в България

В планините Пирин (вр. Вихрен, вр. Кутела, Голям Казан, вр. Кабата, Влахинска река), Рила (вр. Дамга), където расте между 2500 и 2900 метра надморска височина⁴.