БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Американска злолетица, Бяла злолетница; Едногодишна злолетница.
Erigeron annuus (L.) Pers. - чете се "ери́герон а́ннуус. Видовото име annuus означава "едногодишен"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Американската злолетица е едногодишно тревисто растение, рядко двугодишни или многогодишно.
Стъблото изправено, 35-100 (150) см високо, в долната част просто, късо прилегнало до дълго разперено-твърдовлакнесто, в горната разклонено, късо-простовлакнесто до възголо.
Приосновните листа яйцевидни или елиптични, 5-10 (17) см дълги и 2,5-4,0 (7,0) см широки, едро назъбени, разсеяно влакнести, през цъфтежа отмиращи рядко неразвити; долните стъблови листа яйцевидноланцетни или елиптични, назъбени, 6-10 см дълги и 1,5-2,5 см широки, горните елиптично ланцетни.
Кошничките многоцветии, малобройни до многобройни, на дръжки образуващи рехави облистени щитовидни или метличести сложни съцветия.
Обвивните листчета линейно-ланцетни, почти еднакви, 3-5 мм дълги и 0,3-0,6 мм широки, зелени или кафеникави, по гръбната жилка късо папилозни и разсеяно-дълговлакнести, власинките многоклетъчни.
Цветовете от два типа, женските езичести, многобройни (80-120); езичето бяло или бледосиньо, 4-6 мм дълго, до 2 пъти по-дълго от обвивните листчета; тръбестите многобройни, на върха 5-делни, 2-2,5 мм дълги, жълти.
Плодосемките 1,25 мм дълги, късовлакнести.
Хвърчилката на тръбестите цветове от 2 реда — външният от дребни люспици, вътрешният — от 10-15 трошливи, 1,5-2 мм дълги власинки; на езичестите — от 1 ред дребни люспици.
Цъфти от юни-септември2.
Видът произхожда от Северна Америка.
Непреднамерено интродуциран вид, макар че не е изключена и преднамерена интродукция като декоративно растение. За първи път е съобщен за България през 1974 г. по материали, събрани в изкуствено насаждение от канадска топола в Североизточна България през 1971 г. В последните две десетилетия се наблюдава много бързо разширяване на ареала на вида в страната3
Намиран е в почти всички флористични райони на страната от морското равнище докъм 500 метра надморска височина4.
Карта, показваща естественото разпространение на Американската злолетица по флористични райони (оцветените в зелено)5:
Видът произхожда от Северна Америка – Канада и северните части на САЩ. Натурализиран в много части на Австралия, Азия, Европа, Централна Америка. Навлизането на вида в Европа е станало към края на 17 в., когато е отглеждан като декоративно растение в някои страни7.
Карта на общото разпространение на Американската злолетица (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)8:
Факултативно апомиктно растение (може да образува семена без оплождане), цъфти юни-септември, плодоноси юли-октомври.
Има репродуктивна (размножителна) система, която му позволява бързо да колонизира нови територии, в резултат на апомиктно образуване на семена, а от друга страна, запазената възможност за кръстосано опрашване от насекоми и образуването на семена по полов път е предпоставка за поява на генетична изменчивост и адаптация.
Образува огромен брой семена – ок. 10 000-12 000 от един индивид, които не се нуждаят от период на покой, за да покълнат. При подходящи условия може да даде повече от едно поколение годишно.
Част от семената поникват през есента и дават презимуващи листни розетки, а цветоносните стъбла се образуват през следващата година.
Семената запазват жизнеността си за дълъг период от време – над 20 години.
Расте на разнообразни почви, но се развива най-добре на плодородни, умерено влажни, рохкави почви. Предпочита слънчеви места, но издържа и слабо засенчване.
Пионерен вид, който бързо колонизира нарушени местообитания и може да достигне значителна плътност – над 50-60 индивида/m².
Поддържането на режим на нарушеност на местообитанието стимулира разпространението на вида. При настаняване на многогодишни, туфести тревисти растения и сгъстяване на растителната покривка, числеността и плътността на индивидите от американска злолетица постепенно намалява.
У нас се среща из разредени горски насаждения, ливади, пасища, изоставени обработваеми площи, край селища, пътища и жп линии, насипи, диги, крайречни тераси. Образува популации с различна численост – от няколко десетки разпръснати индивида до десетки хиляди растения, заемащи няколко декара площ и формиращи монодоминантни групировки (в изоставени обработваеми земи).
Конкурира се с местните пионерни видове за хранителни вещества, светлина и пространство. При по-масово развитие в пасища и ливади води до понижаване на стойността им, тъй като се избягва от животните.
Използва се като декоративно растение, в миналото по-често, а сега се избягва поради това, че бързо заплевелява градините6.
Декоративно, инвазивно и плевелно растение9.
Видът е широко разпространен в българската флора и пълното му унищожаване е невъзможно.
В малки находища с неголям брой индивиди е препоръчително механично изкореняване на растенията, задължително преди цъфтеж.
В обработваеми площи машинна обработка на почвата на фаза листна розетка също би дала добри резултати. Когато е възможно, находищата се третират с хербициди, както на фаза семена, за да се предотврати поникването им, така и на фаза листни розетки. Във всички случаи е необходима последователна борба в продължение на няколко години до изчерпване на семената в почвата10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Владимир В. и Б. Кузманов. 2012. В: Флора на Република България. том XI, академично издателство "Проф. Марин Дринов", София.
3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
4 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
7 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
8 Erigeron annuus (L.) Desf | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
10 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.