Шахтова дрипавка1, Шахтиева дрипавка2.
Crepis schachtii Babc. - чете се "кре́пис ша́хтии"3.
Видът е описан за науката през 1934 г. от американския ботаник Ърнест Браун Бабкок (Ernest Brown Babcock, 1877 - 1954) по материали, събрани през 1932 г. в планината Славянка от немския градинар и ботаник Вилхелм Шахт (Wilhelm Schacht, 1903 - 2001)4. Вилхелм Шахт от 1927 г. до 1944 г. е царски градинар на цар Борис III. На името на Шахт е наречено и растението5.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона6. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "Критично застрашен"7. В същия източник, като заплаха за вида (отрицателно действащи фактори), е записано:
"Неизвестни. Находищата на вида се намират в незасегнати от човешката дейност места. Възможно е ниският капацитет за възпроизводство и ограниченият ареал да оказват ограничаващо влияние върху вида."
Шахтовата дрипавка е многогодишно тревисто растение. Стъблата единични, високи до 10 cm. Всички листа събрани в розетка, дълги до 9 cm, широки до 2 cm, обратноланцетни, неравномерно плитко наделени или грубоназъбени, жлезистовлакнести. Кошничките единични, дълги 12–14 mm, широки 6 mm. Обвивните листчета линейно-ланцетни, заострени. Плодосемките дълги 7,5 mm, широки 0,75 mm, сиво-кафяви, удълженостесняващи се към върха, с 18–20 надлъжни ребра. Цъфти юни-юли, плодоноси юли-август. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра8.
Видът се среща в иглолистния и субалпийския пояс. Обитава варовити скалисти местообитания и каменисти и тревисти съобщества над горната граница на гората9.
Планината Славянка; между 1300 и 2200 метра надморска височина10.
Расте единствено в България и то само в планината Славянка11. Интересно е, че макар планината Славянка да е разположена почти поравно между България и Гърция, в гръцката част на планината видът не е установен12.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Под името Шахтова дрипавка видът е посочен в: Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив и Закона за биологичното разнообразие.
2 Под името Шахтиева дрипавка видът е посочен в: Десислава Димитрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ и Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
4 Видът е описан от Бабкок през 1934 в статията на Борис Стефанов Neue Materialien zur Kenntnis der Flora von Bulgarien в унгарското ботаническо списание Magyar Botanikai Lapok, 33: 3, 5, което може да бъде изтеглено от тук.
5 Wilhelm Schacht (Botaniker) - Wikipedia. - посетен на 2 септември 2023 г.
6 Закон за биологичното разнообразие.
7 Десислава Димитрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
8 Десислава Димитрова. 2015. Пос. източник.
9 Десислава Димитрова. 2015. Пос. източник.
10 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
11 Десислава Димитрова. 2015. Пос. източник.
12 К. Методиев.