Планинска дрипавка, Едроцветна дрипавка, Късохвърчилкова дрипавка.
Crepis conyzifolia (Gouan) A.Kern. - чете се "кре́пис коницифо́лиа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Планинската дрипавка е многогодишно тревисто растение. Стъблото изправено, разклонено, 20-60 см високо, жлезисто-влакнесто, облистено. Листата жлезисто-влакнести, приосновните продълговати, клиновидно стеснени в дръжка, назъбени или пересто изрязани, стъблените ланцетни или продълговати, назъбени, нарязани или целокрайни, със стреловидната си основа об хващащи стъблата. Дръжката на кошничката надебелена на върха си. Кошничките 2-3 см широки; обвивните листчета възчерни, от вътрешната си страна голи, гъс то покрити с черни вълнести и жлезисти власинки. Плодът без човка хвърчилката разположена направо върху косо отсечения горен край на плода. Плодът по дълъг от 10 мм; хвърчилката малко по-къса от плода. Цъфти през месеците юли - септември[1].
По тревистите и каменливите места, из ливадите във високопланинския пояс[2].
Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи и Беласица, между 1600 и 2400 m надморска височина[3].
Пиренеи, Алпи, Карпати, Балкански полуостров[4].
Среща се и под името (синонима) Crepis grandiflora (All.) Tausch.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. София.
[2] Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. пос. съч.
[3] Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. пос. съч.
[4] Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. пос. съч.