Синя жлъчка, Цикория.
Cichorium intybus L. - чете се "цихориум интибус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение, високо 20-100 cm. Коренът вретеновиден до ряповидно задебелен. Стъблото разклонено. Приосновните листа събрани в розетка на къси дръжки, обратнояйцевидни, от перестонарязани до наделени; стъблените листа приседнали, със закръглени или стреловидни ушички, стъблообхващащи. Цветните кошнички многобройни, събрани на групи от по 2-5 или единични. Обвивните листчета на кошничките в 2 реда, вътрешните 2-3 пъти по-къси от външните. Цветовете небесносини, до 3 пъти по-дълги от обвивните листчета. Цъфти юни-октомври.
Ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.
Установен е в цялата страна - 0 до 1500 m надморска височина.
Европа и Средиземноморието.
Лечебно, хранително и декоративно растение.
Корен и стрък от синя жлъчка - Radix et Herba Cichorii.
Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента - октомври.
Събраната билка се суши на сянка или в сушилня при температура до 40° C[1].
Корените на синята жлъчка съдържат инулин (40-60%), гликозида интибин, левулоза, белтъчни вещества, фруктоза и др.[2].
Дрогите и препаратите от тях действат благоприятно при остри и хронични гастрити и безапетитие, както и слабо очистително и диуретично при бъбречна и жлъчна литиаза. Използват се и като омекчително средство при ангина и възпаление на горните дихателни пътища и като успокояващо нервната система[3].
Корена от синя жлъчка се прилага като запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана дрога в 200 ml кипяща вода (доза за 1 ден), стръковете се прилагат като отвара - 2 супени лъжици смлени стръкове се заливат с 400 ml вода, варят се 5 min и се оставят да киснат 30 min. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 ml преди ядене[4]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Смлените корени се използват като заместител на кафето (Инка кафе).
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, София.
[2] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989 - пос. източник.
[3] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989 - пос. източник.
[4] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989 - пос. източник.