Ахтарова метличина

Centaurea achtarovii

Снимки на Ахтарова метличина (Centaurea achtarovii)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Ахтарова метличина.

Латинско име

Centaurea achtarovii Urum. - чете се "центауреа ахтаровии". В последно време в литературата се среща и под името Cyanus achtarovii (Urum.) Holub - с това име е поместен и в Червена книга на Република България.

Носи името на българския ботаник Борис Ахтаров /1885-1959/.

Природозащитен статут и заплахи

Ахтаровата метличина е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие^[1].

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък вид" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)^[2].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered)^[3].

В Червена книга на Република България, видът е също с категория "застрашен", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено: "Изграждането на лифтени станции и съоръжения за скитуризъм, ерозията. Привързаността към специфичен хабитат, ниският репродуктивен, възобновителен и миграционен потенциал на вида и ограниченото разпространение". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Мониторинг на състоянието на популациите, при необходимост подпомагане на размножаването in situ и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово"^[4].

Описание и разпознаване

Ахтаровата метличина е многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото високо 2–12 (20) cm, неразклонено, изправено, гъсто бяловлакнесто. Листата са обикновено събрани в основата на стъблото в приосновна розетка, широкоелпитично-лопатовидни, целокрайни, рядко пересторазделени; гъсто бяло до сиво напластени от двете страни. Цветните кошнички са единични, широки 3–4 cm. Обвивката широка 10–15 mm. Обвивните листчета триъгълни, с придатъци, низбягващи почти до основата им, завършващи с черен ръб, снабден с многобройни сребристи ресни. Вътрешните цветове са тръбести, синьо-виолетови с пурпурни прашници; външните лъчисти, сини до виолетови. Плодосемката дълга 4–5 mm. Хвърчилката дълга до 0,5 mm^[5].

Биология

Цъфти май-юли. Плодоноси август-септември. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани с помощта на мравки^[6].

Местообитание

По каменисти поляни към горната граница на гората и в клекови и хвойнови храсталаци в субалпийския пояс, върху варовик. Образува фрагментирани популации от десетки индивиди. Единствено популацията под вр. Ореляк (Южен Пирин) е от няколко стотици индивиди. Поради привързаността на вида към специфичено местообитание, отделните находища са силно изолирани помежду си^[7].

Разпространение в България

Пирин. Обикновено между 2200–2600 метра надморска височина, по-рядко расте и по-ниско - достигайки 1700 метра^[8].

В Червена книга на НР България е дадено следното разпространение в Пирин: Бански суходол, Малкия Казан, Орелова скала, Кутела, под вр. Вихрен, вр. Баба, вр. Свещник, Баюви дупки^[9].

Растенията в сайта са снимани в района на Джамджиевите скали (в околностите на вр. Вихрен) на около 2300 метра надморска височина^[10].

Общо разпространение

Расте единствено в България (Пирин) - растението е локален ендемит. Погрешно в миналото е съобщаван, че се среща в Румъния и Република Македония^[11].

Бележки

Ахтаровата метличина е описана като нов вид за науката от българския ботаник Иван Урумов (1856-1937) през 1920 г. по материали събрани от него в Пирин през 1915 г.^[12].

Ахтаровата метличина е забележителна в много отношения:

Тя е много красиво и своеобразно растение, поради което се отглежда в много частни и обществени алпинеуми и от любителите на алпийските растения.
Расте единствено в Пирин.
И както се спомена по-горе е описана от български ботаник и носи името на друг български ботаник^[13].

Благодарности

Авторът (К. Методиев) благодари на госпожа Светлана Банчева, за указанията дадени от нея относно това къде може да бъде видяна Ахтаровата метличина, благодарение на което успях да намеря и снимам това забележително растение.

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Нинова, Д. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, 1984, Издателство на БАН.

[3] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[4] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[5] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[6] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[7] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[8] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[9] Нинова, Д. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.].

[10] К. Методиев, наблюдение от 2015.

[11] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[12] Мешинев, Т. 1992. В: Атлас на ендемичните растения в България. София.

[13] К. Методиев.

Centaurea achtarovii in English