Обикновен пелин, Черен пелин, Див пелин
Artemisia vulgaris L. - чете се "артеми́зиа вулга́рис"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Обикновеният пелин е многогодишно тревисто растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1,5 м, в горната си част беловълнесто, червеникаво до тъмночервено. Листата последователни, дълги 5–10 см, пересто разделени, с ланцетни, дълбоко и раздалечено назъбени дялове, широки 2–8 мм, горните приседнали, линейноланцетни, отгоре голи, отдолу гъсто беловълнести, 3-5-делни или цели. Кошничките яйцевидни или продълговати, дълги 3–4 мм, широки 2–3 мм, с къса дръжчица, изправени или слабо наведени, събрани в гъсти метличести съцветия. Обвивните листчета беловълнести, външните заострени, вътрешните тъпи. Цветното легло голо. Цветовете тръбести, в основата си белезникави, нагоре червено-кафяви. Плодовете цилиндрични, без хвърчилка. Цъфти юли-октомври3.
В покрайнини на гори и храсталаци, по влажни тревисти, каменливи и песъкливи крайречни места, по изоставени и буренясали терени, край селища, пътища, ж. п. линии и др., заплевител в житни и окопни култури, лозя и овощни градини, в низините и планините4.
В цялата страна от морското равнище докъм 1000 (2000) м надм. височина5.
Европа (без крайните северни и южни части), Кавказ, Сибир, Средна и Югозападна Азия. Адвентивно (въведено) в Северна Америка6.
Лечебно растение. Надземните части (Herba Artemisiae vulgaris) се използват в народната и официална медицина като апетитовъзбуждащо, спазмолитично и седативно средство. Има инсектицидни свойства7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. Земиздат. София.
4 Гусев, Ч. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.
5 Гусев, Ч. 2012. Пос. източник.
6 Гусев, Ч. 2012. Пос. източник.
7 Гусев, Ч. 2012. Пос. източник.