Алпийски пелин, Тъмнолюспест пелин, Скален пелин.
Artemisia eriantha Ten. - чете се "артеми́зиа ериа́нта"1. Видовото име "eriantha" означава "мъхестоцветен"2.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона (с името Тъмнолюспест пелин)3. За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"4. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Малочислени и изолирани популации, ниски възобновителни възможности, утъпкване при туристически преходи."
Алпийският пелин е многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, сребристовлакнести, 5-25 см високи, неразклонени, с розетни листа при основата им. Приосновните листа 2 пъти длановидно разсечени, с дръжки, стъблените клиновидни, цели, триделни или пересто нарязани, при седнали, всички покрити с гъсти прилегнали копринести сребристи власинки. Кошничките полукълбовидни, дребни, до 5 мм в диаметър, долните с дръжки, горните приседнали и образуващи гъсто, почти класовидно съцветие. Обвивните листчета влакнести, с кафяв ципест ръб. Цветното легло голо. Цветовете жълти, крайните почти нишковидни. Плодовете без хвърчилка. Цъфти през юли - август5.
Расте по скални пукнатини и на ерозирана скална основа, по скалисти и тревисти склонове във високопланинския пояс. Популациите са сравнително малочислени, фрагментирани и с ограничена площ. Участват в изграждането на скални растителни групировки заедно с Leontopodim alpinum subsp. nivale, Sesleria korabensis, Papaver degenii, Campanula cochlearifolia, Armeria alpina, Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum и други6.
Средна Стара планина – варовити скали по северните склонове на вр. Мазалат, Северен Пирин – по варовити терени между долината на р. Бъндеришка и Разложки Суходол и по-рядко върху силикатни скали – вр. Тодорка и в долината на р. Демяница, Рила - по варовитите скали в Северна и Северозападна Рила; от 1880 до около 2800 m н. височина7.
Южна и Централна Европа (Пиренеи, Югозападни Алпи, Централни Апенини, Карпати, Балкански полуостров)8.
Декоративно растение9. В Италия (Апенините) се употребява за приготвяне на ликьора Génépi10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Чавдар Гусев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
5 Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България, София.
6 Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.
7 Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.
8 Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.
9 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.