Храсти, полухрасти или многогодишни по-рядко едногодишни тревисти растения. Стъблата многобройни до единични, изправени или възходящи, рядко до полегнали или стелещи се, разклонени особено в горната част, гъсто- до разпръснатовлакнести или голи. Листата последователни, тревисти до кожести, просто- до тройно- или четворноперести, рядко цели до целокрайни, на дръжки или приседнали. Кошничките хомогамни или хетерогамни, полусферични или яйцевидни до продълговати, относително дребни, отклонени надолу, малоцветни рядко до многоцветии, обикновено многобройни, на изправени или наведени дръжки или приседнали по клонките, образуващи гроздовидни или главести сложни съцветия или кошничките малобройни в класовидни или гроздовидни съцветия. Обвивните листчета в (2) 3 (6) реда, нееднакви, керемидообразно-припокриващи се, влакнести или голи, външните по-тесни и по-къси от вътрешните, всички с тесен или широк прозрачен или кафяв ципест ръб; обвивката 4-5 (10) мм широка. Цветното легло конично до полусферично, рядко до почти плоско, голо или влакнесто, без ципести прицветници. Цветовете тръбести, всички двуполови или външните женски или липсват; вътрешните двуполови или функционално мъжки; венчето жълтеникаво, възчервено или кафеникаво, голо или с приседнали жлези, или влакнесто. Прашниците линейни, в основата без придатъци. Стълбчето с два тясно линейни голи или влакнести дялове или цяло, на върха фуниевидно, ресничесто или със сраснали дялове. Плодосемките еднакви, вретеновидни, цилиндрични или обратнояйцевидни, кафеникави, често слабо сплеснати, голи или влакнести, слабо надлъжно набраздени, без секреторни канали или слизести клетки. Хвърчилката липсва или във вид на къс ципест пръстен. Ветроопрашвани (гейтоногамни или автогамни), размножават се със семена и коренищни издънки1.
Латинското име на рода се произнася "артеми́зиа", а българското пели́н.
В България са установени 13 вида.
Пелините са богати на биологично активни вещества (терпени, флавоноиди, полиацетилени, кумарини, органични киселини и др.) и традиционно се използват в народната и официалната медицина и в хранително — вкусовата промишленост, като подправки, за приготвяне на вермути, ликьори и други2.
Алпийски пелин - Artemisia eriantha
Обикновен пелин - Artemisia vulgaris
1 Гусев, Ч. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.
2 Гусев, Ч. 2012. Пос. източник.