БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Маришко подрумиче

Anthemis argyrophylla

Снимки на Маришко подрумиче (Anthemis argyrophylla)

Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla Anthemis argyrophylla

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

В различните източници растението се среща със следните български имена: Маришко подрумиче[1][2][3], Сребролистно подрумиче[4], Сребристовлакнесто подрумиче[5][6], Светлосиво подрумиче[7], Беловско подрумиче[8].

Тъй като името Маришко подрумиче е най-рано и най-често използваното българско име, преценихме, че е най-удачно да използваме предимно него.


Латинско име

Anthemis argyrophylla (Halàcsy & Georgiev) Velen. - чете се "антемис аргирофила".

Видовото име "аргирофила" - е образувано от гръцките думи "argyros" (αργυροϛ) - означаваща сребро и "phyllon" (φυλλον) - означаваща лист, т. е. "аргирофила" означава "сребролистен"[9]. Това име е дадено от откривателите на растението, поради гъстите сребристи власинки, покриващи листата и предаващи им сребрист вид[10].


Природозащитен статут и заплахи

Маришкото подрумиче е ЗАЩИТЕНО от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона[11].

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като застрашен (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал), като там е посочено, че при проучване, проведено 1979 година, са установени само 7 растения[12].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[13].

В Червена книга на Република България - 2015 година, в която видът е също с категория критично застрашен, е посочено, че "Видът е представен само от една популация с около 70–80 индивида на площ от 200–300 m²"[14]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Ограниченото разпространение, малочислената популация, слабата конкуретна способност и близкото съседство на производствени сгради застрашават съществуването на вида."

При нашето посещение на находището на вида (11 май 2011 г.), при което бяха направени и снимките, се установи значително по-голяма популация от описаните в горепосочените източници.

За опазване на находището на вида със заповед на министъра на околната среда и водите през 2013 година е създадена защитена местност „Маришко подрумиче”, в землището на село Дъбравите, община Белово[15].


Описание и разпознаване

Описание по Станев, 2015: Многогодишно, копринесто влакнесто тревисто растение, високо 15–20 cm. Листата цели, дълбоко назъбени. Кошничките 2–2,5 cm в диаметър, с бели езичести и жълти тръбести цветове. Плодосемките около 1,5 mm, гладки, с много къса коронка. Цъфти май–юни, плодоноси юни-юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се чрез семена (разпространявани зоохорно и барохорно) и вегетативно[16].

Описание по Тхин, 1980: Стъблото просто, сребристо влакнесто с облистени издънки при плодовете. Листата лопатовидни, цели или слабо 3-5 делни, тъпи или закръглени, прилегнало копринесто влакнести, с дръжки. Стълбовите листа понякога пересто разсечени. Кошничките радиални, с бели езичета. Обвивката полукълбеста, силно влакнеста; обвивните листчета с блед перваз, външните дълголанцетни, вътрешните яйцевидни или елиптични с тъп, по-тъмен връх. Цветното легло остро конично или полукълбесто. Прицветните люспи голи, ланцетни, обратно-ланцетни или длъгнести; външните люспи понякога с 3 зъбци; вътрешните цели, обикновено с остър осил, ранно опадващи. Плодовете обратноконични или обратно пирамидални с къса коронка или без такава и с няколко бразди[17].


Местообитание

По силно ерозирани каменливи и скалисти места, по скални цепнатини и прагове, на варовит терен[18]. При нашите наблюдения установихме, че често расте и в култури от черен бор[19].


Разпространение в България

Средна гора (Западна – в най-ниските южни склонове на рида Еледжик, между гара Белово и спирка Сестримо, в близост до р. Марица), в ксеротермния дъбов пояс; 350–400 m н. в. Посочва се от Урумов (1917) за долината на р. Яденица в Родопите, несигурни данни има и за намирането му край гр. Белоградчик[20].


Общо разпространение

Сребролистното подрумиче е български ендемит - расте единствено в България.


Значение

Сребролистното подрумиче е растение с украсни качества.


Бележки

Маришкото подрумиче е описано като нов за науката вид през 1891 година от унгарския ботаник E. Halàcsy и българския ботаник Стефан Георгиев в 41 брой на австроунгарското списание Österreichische botanische Zeitschrift. Оригиналното описание на латински и бележките на немски към него можете да видите тук. Описанието е направено по хербарийни материали - събрани от Ст. Георгиев на 12 април 1889 година край град Белово (Beljova - в оригиналното описание). Тъй като събраните растения са без развити плодове, авторите не могат със сигурност да определят към кой род се отнася новия вид, но, макар и със съмнение, го отнасят към род Равнец (Аchillea), поради приликата му със Скалния равнец (Achillea ageratifolia). През същата 1891 година, чешкият ботаник J. Velenovsky го отнася към род Подрумиче.


Благодарности

Преди всичко благодаря на нашия милостив Бог, че ме сподоби да видя и снимам това изключително рядко и красиво растение. Също така благодаря на Райна Начева и Даниела Иванова от проекта "Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела "растителни микро-резервати", на доцент Александър Ташев от Лесотехническия университет и на младши експерт Ангел Митов от РИОСВ-Пазарджик, без които снимките на растението нямаше да бъдат възможни.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Кузманов, Б. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.

[2] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Заповед за обявяване на защитена местност "Маришко подрумиче".

[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив - това име е превод от латинското име на растението.

[5] Закон за биологичното разнообразие.

[6] Андреев, Н., М. Анчев, Ст. Кожухаров, М. Маркова, Д. Пеев, А. Петрова. 1992. Определител на висшите растения в България. БАН, София.

[7] Велчев, Вл., Ст. Кожухаров, М. Анчев (ред.) 1992. Атлас на ендемичните растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.

[8] Кузманов Б. & Ч. Гусев. 2012. В: Флора на Република България. том ХI, София.

[9] Dictionary of Botanical Epithets.

[10] К. Методиев 2011.

[11] Закон за биологичното разнообразие.

[12] Кузманов, Б. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.

[13] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[14] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[15] Заповед за обявяване на защитена местност "Маришко подрумиче".

[16] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[17] Тхин, Н. Н. 1980. Таксономично проучване на видовете от род Anthemis L., разпространени в България. Дисертация. София.

[18] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[19] К. Методиев, наблюдение от 2011.

[20] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

Anthemis argyrophylla in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2011 - 2018 BGflora.net