Витошки еделвайс, Бял смин, Бяло безсмъртниче, Бяла трева.
Antennaria dioica (L.) Gaertner - чете се "антенна́риа дио́ика"1. Видовото име dioica означава "двудомен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Витошкият еделвайс е многогодишно тревисто двудомно растение. При двудомните растения мъжките цветове са разположени на едно, а женските на друго растение, т. е. растенията са двуполови. Коренището е пълзящо. Стъблото високо до 20 cm, бяло, вълнесто. Приосновните листа са лопатовидни, събрани в розетка; стъблените листа са линейните, покрити с меки сребристи власинки. Цветните кошнички са дребни, разположени на върха на стъблото. Обвивката на кошничката съставена от сухи, керемидообразно наредени листчета. Цъфти май-август3.
Каменисти места и планински ливади4.
Стара Планина (западна и средна), Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Славянка, Рила, Родопи (западни и средни) и Средна гора (западна); над 1800 метра надморска височина5.
Европа, Западна Азия и Северна Америка6.
Лечебно и декоративно растение - сухите стръкове на растението се използват за приготвяне на сухи букети.
Цъфтящите надземни части - Herba Antennariae7. Според Н. Митрев се използват само цветните кошнички8.
Билката се прилага при увреждания на горните дихателни пътища, стомашно-чревни катари и възпалителни процеси в жлъчния мехур9.
Отрязва се цялата надземна част на растението по време на цъфтежа.
Събраната билка се суши в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°C10.
Прави се запарка: 2 чаени лъжички нарязана билка кисне в чаена чаша вряла вода; след изстиване течността се пие по 1 чаена лъжичка на всеки час11. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Стоянов, Н. 1972. Нашите лекарствени растения. Част 1. София.
4 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
6 Стоянов, Н. 1972. Нашите лекарствени растения. Част 1. София.
7 Стоянов, Н. 1972. Пос. източник.
8 Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции. Пловдив.
9 Митрев, Н. 1999. Пос. източник.
10 Митрев, Н. 1999. Пос. източник.
11 Митрев, Н. 1999. Пос. източник.