Тракийски равнец.
Achillea thracica Velen. - чете се "ахиле́а тра́цика"1. Видовото име thracica е на името на географския район и някогашна римска провинция Тракия (Thracia на латински), в границите на която попадат находищата на този вид.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона2. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен" (Critically Endangered)3, последната категория преди "изчезнал". В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Разположението на находищата в близко съседство със селища, пътища, канали, обработваеми площи и силната им пряка и косвена антропогенна повлияност води до намаляване на числеността на популациите."
За опазване на находището на вида със заповед на министъра на околната среда и водите през 2012 година е обявена защитена местност „Тракийски равнец”, в землището на село Маноле, община Марица, област Пловдив4, където са направени показаните тук снимки.
Разработен е "План за действие за опазване на растителния вид (Achillea thracica Velen.) в България 2014 - 2023 г." утвърден със заповед № РД - 990/23.12.2014 г. на министъра на околната среда и водите5.
Според цитирания план, много голяма заплаха за съществуването на вида представлява разораването на "стърнищата до черните пътища", където равнецът главно расте. Така през 2014 г. е разорана 25% от площта на популацията на вида край село Маноле.
Тракийският равнец е многогодишно тревисто растение. Образува плътни туфи от цветоносни стъбла, високи 50–70 cm, достигащи до 50 на брой. Листата са просто перести с линейно-ланцетни до линейно-триъгълни делчета, късо влакнести отдолу, с гъсто двустранно разположени прилегнали жлези, по горната си повърхност са зелени и голи, с жлезисти точки. Цветовете са златистожълти, групирани в многобройни дребни съцветия – кошнички, които от своя страна са събрани в щитовидни съцветия. Плодосемките са продълговати, без хвърчилка. Цъфти юни – септември, плодоноси юли – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разнасяни от вятъра и животните и вегетативно, чрез коренищни издънки6.
Най-отличителната особеност на вида - листът отгоре е гъсто покрит с дребни кръгли вдлъбнатини, в които са разположени кълбести мехурчета, които в ботаническите описания се наричат жлезисти точки или точковати жлези7.
Расте по сухи тревисти места покрай пътища, из храсталаци и по горски полянки върху чернозем смолници в ксеротермния дъбов пояс. Единствената известна популация на вида в света се намира в местността „Терфилската кория”, на около 3–4 км северозападно от с. Маноле, Пловдивско, силно фрагментирана – главно покрай временни черни пътища предимно сред обработваеми ниви. Заеманата площ е около 2.5 ха. Туфите, около 400 на брой, са разположени на групи и изглеждат в добро състояние. Растението се проявява като пионерен елемент, бързо се настанява покрай новосъздадени от човека черни временни пътища. Растителната покривка включва издънкова смесена широколистна гора и сезонно сухи тревни съобщества, заобиколени от обработваеми земи8.
Тракийският равнец е един от най-редките видове растения не само в България, но и в света. Единственото му потвърдено находище в света се намира във флористичен район Тракийска низина, в близост до местността "Телфирската кория" край село Маноле, Пловдивско. Според данните от литературата видът се е срещал още в Тракийска низина (в района на с. Белозем и гр. Садово, Пловдивско) и Тунджанска хълмиста равнина, между селата Манолово и Скобелево, Казанлъшко. Посочва се и за Тополовградско, но в последните няколко десетилетия не е намиран там; от 150 до 300 м надм. височина9.
България10.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Защитена местност "Тракийски равнец" в регистъра на защитените територии в България.
5 Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. План за действие за опазване на растителния вид (Achillea thracica Velen.) в България 2014 - 2023 г.
6 Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.
7 К. Методиев.
8 Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.
9 Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.
10 Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.