БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Тракийски равнец

Achillea thracica

Снимки на Тракийски равнец (Achillea thracica)

Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica Achillea thracica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Тракийски равнец.


Латинско име

Achillea thracica Velen. - чете се "ахиле́а тра́цика"[1]. Видовото име thracica е на името на географския район и някогашна римска провинция Тракия (Thracia на латински), в границите на която попадат находищата на този вид.


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[2]. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен" (Critically Endangered)[3], последната категория преди "изчезнал". В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Разположението на находищата в близко съседство със селища, пътища, канали, обработваеми площи и силната им пряка и косвена антропогенна повлияност води до намаляване на числеността на популациите."

За опазване на находището на вида със заповед на министъра на околната среда и водите през 2012 година е обявена защитена местност „Тракийски равнец”, в землището на село Маноле, община Марица, област Пловдив[4], където са направени показаните тук снимки.

Разработен е "План за действие за опазване на растителния вид (Achillea thracica Velen.) в България 2014 - 2023 г." утвърден със заповед № РД - 990/23.12.2014 г. на министъра на околната среда и водите[5].

Според цитирания план, много голяма заплаха за съществуването на вида представлява разораването на "стърнищата до черните пътища", където равнецът главно расте. Така през 2014 г. е разорана 25% от площта на популацията на вида край село Маноле.


Описание и разпознаване

Тракийският равнец е многогодишно тревисто растение. Образува плътни туфи от цветоносни стъбла, високи 50–70 cm, достигащи до 50 на брой. Листата са просто перести с линейно-ланцетни до линейно-триъгълни делчета, късо влакнести отдолу, с гъсто двустранно разположени прилегнали жлези, по горната си повърхност са зелени и голи, с жлезисти точки. Цветовете са златистожълти, групирани в многобройни дребни съцветия – кошнички, които от своя страна са събрани в щитовидни съцветия. Плодосемките са продълговати, без хвърчилка. Цъфти юни – септември, плодоноси юли – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разнасяни от вятъра и животните и вегетативно, чрез коренищни издънки[6].

Най-отличителната особеност на вида - листът отгоре е гъсто покрит с дребни кръгли вдлъбнатини, в които са разположени кълбести мехурчета, които в ботаническите описания се наричат жлезисти точки или точковати жлези[7].


Местообитание

Расте по сухи тревисти места покрай пътища, из храсталаци и по горски полянки върху чернозем смолници в ксеротермния дъбов пояс. Единствената известна популация на вида в света се намира в местността „Терфилската кория”, на около 3–4 км северозападно от с. Маноле, Пловдивско, силно фрагментирана – главно покрай временни черни пътища предимно сред обработваеми ниви. Заеманата площ е около 2.5 ха. Туфите, около 400 на брой, са разположени на групи и изглеждат в добро състояние. Растението се проявява като пионерен елемент, бързо се настанява покрай новосъздадени от човека черни временни пътища. Растителната покривка включва издънкова смесена широколистна гора и сезонно сухи тревни съобщества, заобиколени от обработваеми земи[8].


Разпространение в България

Тракийският равнец е един от най-редките видове растения не само в България, но и в света. Единственото му потвърдено находище в света се намира във флористичен район Тракийска низина, в близост до местността "Телфирската кория" край село Маноле, Пловдивско. Според данните от литературата видът се е срещал още в Тракийска низина (в района на с. Белозем и гр. Садово, Пловдивско) и Тунджанска хълмиста равнина, между селата Манолово и Скобелево, Казанлъшко. Посочва се и за Тополовградско, но в последните няколко десетилетия не е намиран там; от 150 до 300 м надм. височина[9].


Общо разпространение

България[10].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Закон за биологичното разнообразие.

[3] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[4] Защитена местност "Тракийски равнец" в регистъра на защитените територии в България.

[5] Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. План за действие за опазване на растителния вид (Achillea thracica Velen.) в България 2014 - 2023 г.

[6] Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.

[7] К. Методиев.

[8] Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.

[9] Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.

[10] Светлана Банчева & Малина Делчева. 2014. Пос. източник.



Achillea thracica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net