Мъжка папрат, Горска папрат, Меча папрат, Противоглистна папрат.
Dryopteris filix-mas (L.) Schott - чете се "дриоптерис филикс-мас".
Видовото име "filix-mas" означава "мъжка папрат" (от латински: filix - "папрат" и mas - "мъжки") - чете се "дриоптерис филикс-мас". Името идва от това, че преди да се изясни биологията на папратите, се е смятало, че този вид е мъжката версия на Женската папрат (Athyrium filix-femina), която е с по-нежно устройство, от което се е направил извода, че тя е женско растение, а Мъжката папрат, която е с по-грубо устройство е мъжкото растение на един и същ вид[1]. Всъщност това са два различни вида.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].
При брането на Мъжката папрат като билка, е нужно да се оставят 1/3 от добре развитите растения, за да се осигури естественото размножаване на растението и възстановяването на находището. Следващото събиране на коренища в същото находище да се проведе най-малко след 15 години в зависимост от степента на възстановяване[3].
Многогодишна тревиста папрат с хоризонтално, косо или изправено, 10-30 cm дълго и 2-5 cm дебело коренище, покрито с многобройни, прилепнали, керемидообразно наредени основни части на листните дръжки. От връхната част на коренището ежегодно се развиват по няколко почти изправени или дъговидно извити листа, дълги до 1 m. Листната дръжка е дълга 6-30 cm, дебела до 5 mm, слабо жлебовидна, покрита, както и оста на петурата, с многобройни кафяви люспи. Листната петура е продълговата, към върха постепенно стеснена, двойно пересто разделена; дяловете от първи порядък са последователни с много къси дръжки, към върха постепенно заострени, в долната част пересто разделени, в горната си част пересто насечени. Групите от спорангии (сорите) са разположени в две редици по долната повърхност на листните делчета - от двете страни на средната жилка. Сорите са покрити с неопадливи, бъбрековидни, ципести люспи - индузии[3].
Видът е близък с Бодливата папрат (Dryopteris carthusiana) (Vill) Fuchs, при която листата са напълно два пъти пересто наделени и листните им делчета имат шиловидно заострени зъбчета[3].
Сенчести, влажни места в горите и храсталаците предимно в планините[3].
Установен е в цялата страна докъм 1800 метра надморска височина[3].
Растението е лечебно, ☠отровно☠[3], декоративно.
Коренище от мъжка папрат - Rhizoma Filicis-maris[3].
В края на лятото (август - септември), началото на есента (октомври) или рано на пролет (март - април). Тъй като тази папрат е отровна - след работа с растението ръцете се измиват с вода и сапун[3].
С копач се разкопава добре около растението, за да се извадят коренищата цели. Внимава се, да не се наранят, тъй като при сушене се променят. Коренищата на младите растения, с диаметър под 2,5 cm не се събират и се заравят обратно в почвата[3].
Събраните коренища се сушат цели в силно проветриви помещения, на открито върху площадки или в сушилня. Само по-дългите от 20 cm коренища могат да се нарежат на късове по 10-20 cm. Не се препоръчва разцепването им по дължина. За сушене се разстилат рехаво на еднослоен пласт върху рамки, стелажи или постелки от естествени материали. В процеса на сушене се разбъркват или обръщат най-малко 1-2 пъти в зависимост от състоянието на времето и степента на изсушаване. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се трошат с пращене и вътрешността им трудно се реже с нож[3].
Съдържа комплекс флороглуцинови производни. В него влизат моно-, ди-, три- и тетрамерни флуороглуциди, като аспидинол, албаспидин, филиксова киселина и др. Установени са още нишесте, тлъсто масло, флавоноиди, дъбилни вещества, етерично масло и др.[3]. Филиксовата киселина и аспидинолът имат специфично парализиращо действие върху плоските червеи[4]
Билката има противоглистно действие. Използва се против панделковидните глисти (тении) и други чревни паразити. Прилага се под формата на маслени или етерни извлеци, като се спазват точно назначените от лекаря дози, диета и схема на лечение. Задължително е след приемане на извлека да се вземе очистително. Билката е отровна и от нея могат да се използват само стандартизирани препарати (екстракти) по лекарско предписание и надзор![3].
Отровно е коренището[4].
Гадене, повръщане, коремни болки, кървава диария, брадикардия, потискане на дишането, възбуда, гърчове, промени в съзнанието. Засяга се очния нерв до пълно ослепяване. Предизвиква хемолиза с хемолитичен шок и ОБН. При бременни жени предизвиква аборт[4].
Провокирано повръщане, незабавна и повторна стомашна промивка, медицински въглен, солево очистително, очистителна клизма. Противопоказни са масла и мляко! Глюкокортикоиди, инфузии с глюкоза, електролити и витамини, обменно кръвопреливане, хемодиализа, противогърчови средства, кардиотоници, дихателни аналептици и дихателна реанимация[4].
[1] Dryopteris filix-mas - Wikipedia.
[2] Закон за биологичното разнообразие.
[3] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[4] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.