Бедреница, Каменоломков анасон.
Pimpinella saxifraga L. - чете се "пимпине́ла сакси́фрага"[1]. Видовото име saxífraga означава "каменоломка"[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Бедреницата е многогодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден, разклонен, с неприятна миризма. Стъблото 15—60 см високо, изправено, цилиндрично, фино набраздено до почти гладко, плътно, най-малко в горната част или от основата разклонено, мъхесто, влакнесто или по-рядко почти голо, в основата често с влакнести остатъци от листни влагалища на миналогодишните листа, в горната част почти безлистно, по време на цъфтежа в основата обикновено без странични стерилни розетки. Приосновните листа разположени в розетка, с дълги дръжки, перести, с 3—7 двойки, приседнали или с къси дръжки, раздалечени помежду си дялове, покрити с къси мъхести власинки или почти голи; дяловете яйцевидни, тъпи или остри, тъпо назъбени до дълбоко пересто нарязани, в основата закръглени или клиновидни; средните стъблови листа почти 2 пъти перести с много по-тесни и клиновидно стеснени дялове; най-горните листа просто пересто наделени или триделни с ланцетни или линейни дялове или с почти напълно редуцирана петура, състояща се само от 1—3 дребни нишковидни листчета, приседнали на продълговато ципести влагалища. Сложните сенници с 6—25 тънки, голи главни лъча, в основата без обвивка или по-рядко с 1-4 нишковидни листчета. Сенниците многоцветни, в основата без обвивка или по-рядко с обвивка от няколко прицветника. Венчелистчетата бели, жълтеникавобели или по-рядко розови, около 1 мм дълги, отвън с къси прилегнали четинести власинки, на върха плитко изрязани и в изреза със завит навътре дял; стълбчетата по-къси от яйчника. Плодовете 2,0—2,5 мм дълги и 1,5—2,0 мм широки, широко яйцевидни, в основата почти сърцевидни, голи; главните ребра не са ясно изпъкнали; етеричномаслените канали по 3 под браздите и 2—4 от вътрешната страна; карпофорът почти до основата двуделен. Цъфти юни-август[3].
По сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и окрайнини на гори в предпланините и планините[4].
В цялата страна от 400 до 1800 метра надморска височина[5].
Европа и Азия[6].
Коренът (Radix Pimpinellae) намира приложение в медицината като експекторанс при ангина, фарингит и бронхит. В българската народна медицина намира широко приложение освен това против болки в стомаха и червата, против диария, като диуретично средство, при възпаление на пикочния мехур и бъбреците. Употребява се и при пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, подагра, безсъние и главоболие. Корените съдържат кумариновия дериват умбелиферон и фурано кумарините пимпинелин, изопимпинелин, бергаптен и изобергаптен. От корена е получено 0, 70% етерично масло с мастиленосин цвят, съдържащо около 10% азулени. Плодовете съдържат 1-6% етерично масло, а ендоспермът е богат на тлъсто масло (30%). Бедреницата е добро фуражно растение - яде се от всички животни. Младите листа могат да се използват и за храна като салата, за супи и др. Има значение и като медоносно растение[7].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Асенов, Ив. 1982. Във: Флора на Народна Република България, том VIII, издателство на БАН.
[4] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
[5] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
[6] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
[7] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.