Влакнеста самодивска трева

Peucedanum vittijugum

Снимки на Влакнеста самодивска трева (Peucedanum vittijugum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Влакнеста самодивска трева.

Латинско име

Peucedanum vittijugum Boiss. - чете се "пеуцеданум витиюгум".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "Уязвим" (Vulnerable) по критериите на IUCN^[1].

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение, високо от 0.30 до 1,2 m. Листата са перести. Цветовете са жълти. Главните лъчи на сложния сенник са 14-20 с обвивка от 1-3 листчета. Сенниците са с 10-20 цвята. Цъфти през месеците юли-август^[2].

Местообитание

Сухи тревисти, каменисти и варовити места^[3].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (средна и източна), Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, Черноморско крайбрежие (?) и Североизточна България (?); от 100 до 500 метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Балкански ендемит - расте единствено в страните на Балканския полуостров. Установен е в България, Гърция и Албания^[5].

Източници на информация

[1] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.

[4] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.

[5] EEA.

Peucedanum vittijugum in English