Тъполистна самодивска трева.
Peucedanum obtusifolium Sm. - чете се "пеуце́данум обтузифо́лиум"1.
Видовото име obtusifolium на латински означава "тъполистен"2, от където е изведено българското име на растението.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Тъполистната самодивска трева е многогодишно тревисто растение. Стъблата най-често лежащи, дълги до 60 см. Листата 2-3 пъти перести. Листните дялове от втора степен са приседнали или на дръжки по-къси 5 mm. Крайните листни дялове перести, двуделни или целокрайни, елиптични или ланцетни. Зрелите плодове широко елиптични, широко обратнояйцевидни, елиптични, обратнояйцевидни, 8–15 mm дълги, 7–11 mm широки; страничните ръбове (крилата) около 2 пъти по-тесни от семената; стилоподиумът на плода разположен в изрез между страничните ръбове. Цъфти юли-август3.
Крайморските дюни, като част от псамофитната растителност4.
Черноморското крайбрежие5.
Западните и Югозападните брегове на Черно море6.
До 2016 г. този вид беше смятан за подвид на Пясъчната самодивска трева (Peucedanum arenarium subsp. arenarium), но учените Татяна Остроумова и Стоян Стоянов установиха, че това е отделен вид, а именно разглеждания тук Тъполистна самодивска трева7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Tatiana A. Ostroumova & Stoyan S. Stoyanov. 2016. Peucedanum obtusifolium (Apiaceae), a new record for the Bulgarian flora - PHYTOLOGIA BALCANICA 22(1): 69–72 Sofia, 2016.
4 Tatiana A. Ostroumova & Stoyan S. Stoyanov. 2016. Пос. източник.
5 Tatiana A. Ostroumova & Stoyan S. Stoyanov. 2016. Пос. източник.
6 Tatiana A. Ostroumova & Stoyan S. Stoyanov. 2016. Пос. източник.
7 Tatiana A. Ostroumova & Stoyan S. Stoyanov. 2016. Пос. източник.