Планински пащърнак.
Pastinaca hirsuta Panč. - чете се "пастинака хирсута".
Panč. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е сръбският ботаник Йо́сиф (Йо́сип) Па́нчич (Josif Pančić - роден 1814 – починал 1888). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Височината на растението от 0,2 до 0,8 m. Листата с пересто нарязани дялове. Главните лъчи на сложния сенник са от 5 до 15 на брой, дълги от 1 до 4 cm, при основата с 3-5 тревисти листчета. Цъфти май-юли[1].
Ливади и пасища[2].
Установен е в следните фитогеографски райони: Славянка, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Средна гора, Знеполски район, Странджа, Витошки район, Рила, Пирин, Беласица, Родопи, Западни гранични планини и Софийски район; между 500 и 2000 метрта надморска височина[3].
Карта показваща естественото разпространение на Планинския пащърнак по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Между 500 и 2000 метра надморска височина[5].
Балкански ендемит - расте само в държавите на Балканския полуостров[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Източници на информацията за описанието:
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.