БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Планински пащърнак

Pastinaca hirsuta

Снимки на Планински пащърнак (Pastinaca hirsuta)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Планински пащърнак.

Латинско име

Pastinaca hirsuta Panč. - чете се "пастинака хирсута".

Panč. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е сръбският ботаник Йо́сиф (Йо́сип) Па́нчич (Josif Pančić - роден 1814 – починал 1888). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Височината на растението от 0,2 до 0,8 m. Листата с пересто нарязани дялове. Главните лъчи на сложния сенник са от 5 до 15 на брой, дълги от 1 до 4 cm, при основата с 3-5 тревисти листчета. Цъфти май-юли^[1].

Местообитание

Ливади и пасища^[2].

Разпространение в България

Установен е в следните фитогеографски райони: Славянка, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Средна гора, Знеполски район, Странджа, Витошки район, Рила, Пирин, Беласица, Родопи, Западни гранични планини и Софийски район; между 500 и 2000 метрта надморска височина^[3].

Карта показваща естественото разпространение на Планинския пащърнак по флористични райони (оцветените в сиво)^[4]:

Между 500 и 2000 метра надморска височина^[5].

Общо разпространение

Балкански ендемит - расте само в държавите на Балканския полуостров^[6].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България

Източници на информация

[1] Източници на информацията за описанието:

• Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
• Д. Пеев. 1982. В: Флора на Народна Република България. том VIII, София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!