Космат опопанакс.
Opopanax hispidus (Friv.) Griseb. - чете се "опопанакс хиспидус. В българските източници се среща под името Opopanax hispidum.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Височината на стъблото е от 100 до 300 см. Приосновните и долните листа на дръжки дълги 9 - 18 см; с разпръснати, дълги, груби, с опадващи лъчи звездовидни власинки. Петурата два пъти пересто наделена; крайните листни дялове 2,5-3,7 см дълги, 0,8-1,1 широки, продълговато елипсовидни, късо островърхи, в основата клиновидни или неправилно сърцевидни, низбягващи по листните дръжки. Главните лъчи на съцветието 6-13 на бр., с обвивка от 3-5, 3,2-5,0 мм дълги, 0,2-0,5 мм широки, тясно линейни листчета, с тесен ципест ръб, голи, опадващи. Сенниците са с 8-12 цвята с жълти венчелистчета, чашелистчета липсват. Цветовете са с диаметър 1,5-1,8 мм. Плодовете широко елипсовидни, 7-9 мм дълги. Цъфти през месеците юли - август.
От другият вид от рода, срещащ се в България, се отличава по формата на крайните листни дялове. Докато при косматия опопанакс са с продълговата елипсовидна форма, при другия вид - Широколистния опопанакс (Opopanax chironium) са с яйцевидна форма[1].
По сухи тревисти места и храсталаци[2].
Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие (юг), Родопи (източни), Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина. От 0 до 400 м. надм. в[3].
Балкански полуостров и Италия[4].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. България. Том VІII. София.