Планински срамник

Laserpitium siler

Снимки на Планински срамник (Laserpitium siler)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Планински срамник¹, Планински лазерпициум², Загърличев срамник³.

Латинско име

Laserpitium siler L. - чете се "лазерпи́циум си́лер"⁴. Видовото име siler означава "речна върба", според Вергилий и Плиний⁵.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Планинският срамник е многогодишно тревисто растение. Най-отличителният белег на вида е, че листните му дялове са целокрайни, докато при другите видове от рода са назъбени или пересто наделени. Следва подробното описание:

Коренището цилиндрично, дебело, почти вертикално, в горната част покрито с изобилни влакнести остатъци от миналогодишни листа. Стъблото 30-100 (-180) см високо, цилиндрично, плътно, набраздено, голо, неразклонено или в горната част разклонено. Листата широко триъгълни, от 2 до 4 пъти пересто наделени, голи, долните с дълги, слабо странично сплеснати дръжки, горните приседнали на силно мехуресто подути стъблообхващащи влагалища; дяловете им от 1,5 до 7 см дълги и 3-25 мм широки, линейно ланцетни, линейно продълговати, ланцетни, елипсовидни, продълговато яйцевидни до яйцевидни, кожести, към основата клиновидно стеснени в къси дръжки, по края с тесен хрущялен ръб, гладки, целокрайни, на върха късо, хрущялно заострени, с ясно изпъкнала белезникава средна жилка; мрежата от фини жилки загражда участъци с удължена форма, успоредни на главните странични жилки. Сложните сенници след прецъфтяване 10-25 см в диаметър; главните лъчи са 20-30 (до 50) на брой, почти еднакво дълги, от вътрешната страна особено в горната част фино грапави, в основата с обвивка от многобройни ланцетни до триъгълно ланцетни, по края ципести, на върха заострени голи листчета, разперени или прилегнали към лъчите, по-рядко насочени надолу. Сенниците многоцветии; прицветниците многобройни, ланцетни, по края широко бяло ципести, в основата почти сраснали, насочени нагоре, голи, много по-къси от цветните дръжки. Чашката с къси, остри, триъгълно ланцетни зъбчета. Венчелистчетата бели, широко обратно яйцевидни, на върха изрязани и в изреза със завит навътре остър дял, в основата с къс нокът, голи, всички почти еднакво дълги. Плодовете 6-12 мм дълги, 2-3 мм широки, продълговати, на върха изведнъж стеснени; крилата на междинните ребра 0,5-1 мм широки, вълновидни, страничните малко по-широки от гръбните; мерикарпиите в напречен пререз полукръгли с ясно очертани, триъгълни вторични ребра и тясно ципести крила. Цъфти юни-август⁶.

Местообитание и екологични особености

Сухи стръмни скалисти склонове, в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти места, предимно в планинския пояс на варовит терен⁷.

Разпространение в България

Стара планина, Знеполски район (Чепан, Голо бърдо, Мечка планина), Славянка, Пирин, Западна (Лозенска планина) и Източна Средна гора, Софийски район и Средни Родопи, от 1000 до 1800^{8, 9}.

Общо разпространение

Южна Европа и южните части на Централна Европа (Испания, Франция, Италия, Швейцария, Германия, Австрия, страните от бивша Югославия, Албания и Гърция)¹⁰.

Значение

Плодовете съдържат етерично масло с подобна на кимиона миризма¹¹.

Таксономични бележки

В България видът се разделя на два подвида: Laserpitium siler ssp. laeve (Hal.) Hartweg с главни лъчи дълги от 6 до 10 cm и Laserpitium siler ssp. garganicum (Ten.) Arcangeli с дължина на главните лъчи 3-6 cm¹². Според POWO последният подвид е отделен вид с името Siler garganicum (Ten.) Thell¹³.

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

1 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив

2 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.

3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

4 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

5 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

6 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.

7 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

8 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

9 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

10 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

11 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

12 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

13 Siler garganicum (Ten.) Thell. | Plants of the World Online | Kew Science.

Laserpitium siler in English