Хуеция

Huetia cynapioides

Снимки на Хуеция (Huetia cynapioides)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Хуеция, Обикновена хуеция.

Латинско име

Huetia cynapioides (Guss.) P. W. Ball - чете се "хуе́ция цинапио́идес"¹.

Видовото име cynapioides на латински буквално означава "подобен на кучешка целина"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Участва като характеризиращ вид в състава на две природни местообитания, включени в Червена книга на Република България, том 3: "Тракийски смесени термофилни дъбови гори"³ и "Гори от източен чинар (Platanus orientalis)"⁴.

Описание и разпознаване

Хуецията е многогодишно тревисто растение със сферична или заоблено яйцевидна, чернокафява до сивокафява грудка, с диаметър 8 — 10 мм. Стъблото 30 — 50 (до 75) см високо, 2 — 3 мм дебело, единично. Съцветието е сложен сенник. Главните му лъчи 6 — 15 на брой, 2 — 4 см дълги, в основата без обвивка или много рядко с 1 — 2 листчета; сенниците многоцветии, 1 — 1,5 см в диаметър, прицветниците тясно линейно ланцетни, на върха дълго шиловидно заострени, голи, дълги колкото цветните дръжки. Плодовете 3 — 6 мм дълги, с 3 — 4 мм дълги дръжки, голи, когато са узрели са чернокафяви; стилоподиумът коничен, удължен в почти хоризонтално разперени стълбчета; мерикарпиите в напречно сечение петоъгълни с 5 гладки, неназъбени главни ребра и с широки елипсовидни канали по средата на стените. Плодните дръжки на върха с пръстен от бели четинки (зъбчета). Цъфти юни-юли^{5, 6}.

Местообитание

Според литературните източници, видът расте "Из ливади и каменисти поляни в планинския пояс"⁷, но сниманите тук растения растяха в дъбова гора, съставена от Благун и Цер⁸. Че това местообитание е обичайно за вида се потвърждава и от това, че видът е характеризиращ за цитираните по-горе две горски местообитания - включени в Червената книга.

Разпространение в България

Западна Стара планина (Чипровска планина, Петрохан, Тодорини кукли, Врачанска планина), Софийски район (Люлин, Бучино), Знеполски район (Трънско — планина Кървави камък), Беласица и Славянка, до 1800 м надм. височина⁹. Показаните тук растения са от ново находище, спрямо описаните в този и другите ни познати източници, а имено край село Оборище, община Панагюрище, област Пазарджик, флористичен район Западна Средна гора, надморска височина около 600 m¹⁰.

Общо разпространение

Балкански полуостров (Албания, Гърция, страните от бивша Югославия) и Централна и Южна Италия¹¹.

Синоними

Видът в различни източници се среща и под имената (синонимите): Biasolettia cynapioides (Guss.) Drude, Geocaryum cynapioides (Guss.) Engstrand, Biasolettia tuberosa (Guss.) Engstrand и др.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Росен Цонев, Георги Гогушев, Петър Желев. 2015. Природно местообитание Тракийски смесени термофилни дъбови гори В: Червена книга на Република България, том 3 - природни местообитания.

4 Георги Гогушев. 2015. Природно местообитание Гори от източен чинар (Platanus orientalis) В: Червена книга на Република България, том 3 - природни местообитания.

5 Асенов Ив. 1982. Във: Флора на Република България, том VIII, София.

6 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

7 Асенов Ив. 1982. Пос. източник.

8 К. Методиев - наблюдения от 2019 и 2021 г.

9 Асенов Ив. 1982. Пос. източник.

10 К. Методиев - наблюдения от 2019 и 2021 г.

11 Асенов Ив. 1982. Пос. източник.

Huetia cynapioides in English