Полски ветрогон, Биволски трън.
Eryngium campestre L. - чете се "ерингиум кампестре".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Височината на растението над земята е от 20 до 80 см. Стъблото е изправено, силно разклонено от основата. Надземната част е с кълбовидна форма. Приосновните листа на дръжка с триделна петура, с бодливи зъбчета по ръба. Стъбловите листа са приседнали и обхващат стъблото, пересто наделени и бодливи. Цветовете събрани в сбити кълбести съцветия. Цъфти юни-август[1].
От другите видове от рода са отличава по линейните обвивни лисчета на съцветието - при Приморския ветрогон (Eryngium maritimum) са яйцевидни; по целокрайни прицветници при всеки цвят - при Критския ветрогон (E. creticum) са триделни и по целите листа - при Дланолистния ветрогон (E. palmatum) са сложни, дланевидно 3-7 делни[2].
Расте по сухи тревисти места - пасища, сухи ливади, край пътища и други повлияни от човешка дейност места, също и като плевел в различни земеделски култури[3][4].
В цялата страна от 0 до 900 м надм. височина[5].
Европа - без северните части, Средиземноморието, Кавказ и Югозападна Азия.
Растението е лечебно[6].
Корените (Radix Eryngii) и стръкове (Herba Eryngii).
Корените се изкопават или напролет преди появата на листата (март-април), или есен след узряване на семената (септември-октомври); стръковете се берат по време на цъфтежа (юни-август)[7].
Билката е с диуретично, спазмолитично, нефролитично и болкоуспокояващо действие. Използва се при различни заболявания на отделителната система[8]. Тези приложения и лечения са примерни - да се използва само по лекарско предписание и под лекарски надзор!
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] К. Методиев - собствени наблюдения.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.