Влакнест балдаран.
Chaerophyllum hirsutum L. - чете се "херофи́лум хирзу́тум"1. Видовото име hirsutum означава "влакнест", от където е изведено и българското видово име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Влакнестият балдаран е многогодишно тревисто растение.
Отличителните особености на вида са: Венчелистчетата и прицветниците ресничести по ръба. Следва подробно описание:
Коренището дълго, цилиндрично, хоризонтално, начленено, разклонено, кафяво.
Стъблото 20-120 см високо, изправено или приповдигащо се, цилиндрично, набраздено, кухо, разклонено само в горната част, голо или разперено влакнесто, под възлите без задебеляване или едва задебелено.
Листата тъмнозелени, широко триъгълни до петоъгълни, 3 до 4 пъти пересто разделени или често почти тройно разчленени със странични дялове от първи порядък, дълги почти колкото централният дял; крайните дялове 1-3 см дълги и 0,5-1,5 см широки, яйцевидни или продълговати, повече или по-малко нарязани и по края напилено назъбени; от долната страна често лъскави, както и дръжките, повече или по-малко четинесто влакнести или мъхести до голи; приосновните и най-долните с дълги дръжки, горните приседнали на широки обхващащи стъблото влагалища.
Главните лъчи 10 до 20 (най-често 15), голи, в основата без обвивка или с 1-2 бързо опадащи листчета; страничните сенници последователни или срещуположни.
Сенниците многоцветии, прицветниците 5-10, ланцетни, тънко дълго заострени, нееднакви, по края тясно или широко ципести и ресничести, понякога розово оцветени, в началото прилегнали към сенника или разперени, по-късно извити надолу.
Венчелистчетата бели или розови, обратно яйцевидни до сърцевидни, ¼ или до ⅓ на върха изрязани, по края повече или по-малко ресничести.
Плодовете 5-12 мм дълги и 1,5-2,5 мм широки, продълговато конични до почти цилиндрични, почти равни на плодните дръжки или по-дълги, жълтокафяви или сивокафяви, със заоблени и ясно изпъкнали главни ребра, широки почти колкото по-тъмните бразди между тях; браздите в най-горната част стеснени и ребрата свързани; стилоподиумът коничен, постепенно стеснен в най-малко 2 пъти по-дълги от него разперени до почти изправени стълбчета; карпофорът само на върха двуделен; мерикарпиите в напречен пререз почти кръгли с по-широки от гръбните вътрешни ребра; каналите разположени под браздите и изпъкнали навътре. Гръбната страна на ендосперма силно вълновидно нагъната.
Цъфти май–август2.
Влажни и сенчести места край потоци, из мочурливи ливади, храсталаци и гори предимно в планинския пояс3.
Стара планина, Витошки район, Беласица, Западни гранични планини (Осоговска планина), Пирин, Рила и Родопи, от 900 до 2200 m надморска височина4.
Карта, показваща естественото разпространение на Влакнестия балдаран по флористични райони (оцветените в зелено)5:
Централна и Южна Европа и Кавказ6.
Карта на общото разпространение на Влакнестия балдаран (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)7:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Асенов Ив. 1982. Във: Флора на Н. Р. България, том VІІI.
3 Асенов Ив. 1982. Пос. източник.
4 Асенов Ив. 1982. Пос. източник.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
6 Асенов Ив. 1982. Пос. източник.
7 Chaerophyllum hirsutum L. | Plants of the World Online | Kew Science.