Грудков балдаран

Chaerophyllum bulbosum

Снимки на Грудков балдаран (Chaerophyllum bulbosum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Грудков балдаран.

Латинско име

Chaerophyllum bulbosum L. - чете се "херофи́лум булбо́зум"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Грудковият балдаран е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Коренът грудковидно задебелен с реповидна яйцевидна или почти кълбовидна форма. Стъблото (50) 100-180 (-220) см високо, 0,5-2,5 см дебело, единично, изправено, цилиндрично, гладко или при изсушаване фино набраздено, кухо, в горната част разклонено, в основата покрито с дълги до 1 мм, насочени надолу, белезникави четинки, в долната част с характерни червеновиолетови до червенокафяви петна, в горната част голо и синкавозелено, под възлите често повече или по-малко издуто. Листата яркозелени, широко триъгълни, 2-4 или понякога до 5-6 пъти пересто нарязани с тясно линейни, 0,5-2 мм широки, целокрайни, заострени крайни дялове; приосновните листа с 10-20 см дълги дръжки и 15-30 см дълга и почти толкова широка петура, по жилките от долната страна, по оста и листните дръжки с редки, дълги до 2 мм, разперени, бели, четинести власинки и често с къси реснички по края; средните и горните стъблови листа приседнали на дълги влагалища и голи, най-горните с линейно продълговати до линейни или почти нишковидни дялове. Сложните сенници 3-7 см в диаметър с от 12 до 20 голи, много нееднакви, 2-5 см дълги главни лъчи, в основата без обвивка или много рядко с едно листче. Сенниците многоцветии; прицветниците 3-5, голи, по ръба ципести, нееднакви по форма и дължина, външните линейно ланцетни до ланцетни, силно заострени, вътрешните много по-дребни, яйцевиднп до триъгълно яйцевидни, тъпи, при плодовете извити надолу или обвивката от 6-8 почти еднакви по дължина, обратно яйцевидни или яйцевидно ланцетни прицветници. Венчелистчетата бели, голи или много рядко по средната жилка отвън с къси власинки, закръглено обратно яйцевидни, почти до средата двуделни, в основата изведнъж стеснени в много къс нокът. Плодовете 4-6 (-7) мм дълги и 1,5-2 мм широки, линейно продълговати до тясно яйцевидни, по-къси от дръжките или равни с тях до малко по-дълги, при узряване главните ребра ясно изпъкнали, жълтеникави, почти еднакво широки с тъмнокафявите бразди между тях; браздите към върха стеснени и ребрата свързани; стилоподиумът широк, почти плосък; стълбчетата разперени встрани до извити надолу и почти равни по дължина със стилоподиума; карпофорът само на върха или до 1/4 от дължината си двуделен; мерикарпиите в напречен пререз почти кръгли, с еднакво широки главни ребра; каналите повече изпъкнали навън и ендоспермът слабо вълновиден откъм гръбната страна. Цъфти през юни-август².

Местообитание

Из храсталаци и сенчести тревисти места, в окрайнини на гори, в градини и лозя, край пътища и огради, по синори и изоставени необработваеми площи като бурен³.

Разпространение в България

Расте в цялата страна, като достига до 1300 метра надморска височина⁴.

Общо разпространение

Централна и Източна Европа, Кавказ, Средна Азия и Сибир. Пренесено в Северна Америка⁵.

Значение

Грудковидно задебелените корени имат подобен на кестен вкус и се ядат сурови, варени и печени. Съдържат 15-20% скорбяла и около 2% захар. Младите стъбла се използват за храна, сурови или варени, подобно на аспержата. Младите листа се прибавят към супи. В нашата народна медицина от опечените и смлени семена се приготвя кафе против диария и дизентерия. Брашното от семената се използва за лапи при циреи и оттоци. Отвара от семената се употребява за лечение на хемороиди. Плевел из житните култури и по-рядко в други посеви⁶.

Български народни имена

За същия вид са (били) известни следните имена от различни краища на България: балдаран; бял дивисил (Софийско); занзук; зънзук (Ловеч); зинзук (Ловеч); калмукан; мангалок (Омуртаг); миндал; сушан; цвол; шурлин (с. Брезе - Софийско); шурулинци (Трънско), (Драгоман); тушан (Търново); шюшан⁷.