Гръцки ким, Гръцки кимион, Български кимион.
Carum graecum Boiss. & Heldr. - чете се "ка́рум гре́кум"1. Среща се и като Carum rigidulum ssp. bulgaricum Hartvig и като Carum appuanum subsp. bulgaricum (Hartvig) Bechi & Garbari.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Най-отличителните белези на Гръцкия ким от близките му видове са следните:
Следва подробното описание на вида: многогодишно голо тревисто растение с дебело коренище, на върха често с остатъци от измрели миналогодишни листа. Стъблото (15-) 20-40 (-60) см високо, изправено, фино набраздено, просто или слабо разклонено, с дълги клонки, с малко дребни листа или почти безлистно; приосновните листа (5-) 10-20 см дълги и 1-4 см широки, продълговати или продълговато ланцетни, 2 пъти пересто наделени, с 8-10 двойки главни странични дялове, най-големите от които се намират при основата или близо до основата и тогава най-долните 1-3 двойки по-малки от тях, но винаги толкова дълги, колкото широки; крайните дялове 2-10 мм дълги и 0,5-2 мм широки, тясно линейни или линейно ланцетни; стъбловите листа малко на брой, най-горните много дребни, пересто наделени, приседнали на ципести по края влагалища, често само с по няколко линейни сегмента или напълно редуцирани. Сложните сенници 2-5 см в диаметър; главните лъчи 3-7, косо разперени, в основата с обвивка от 1-4 линейни листчета или без обвивка. Сенниците многоцветни, 0,5-1 см в диаметър; прицветниците 5-8, продълговато ланцетни заострени, по края широко ципести. Чашката с къси зъбчета. Венчелистчетата около 1 мм дълги, бели, по средата с жълтооранжева надлъжна ивица, обратно яйцевидни, в основата с къс нокът, на върха сгънати и удължени в завит навътре дял; периферните почти еднакво дълги с останалите. Плодовете 3-4 мм дълги и 1,5-2 мм широки, елипсовидни, жълтокафяви, с добре очертани жълтеникави главни ребра и много по-широки кафяви бразди между тях; стълбчетата до 2 пъти по-дълги от стилоподиума, извити надолу и на върха с по-тъмни сферични близалца; карпофорът дълбоко почти до основата двуделен; мерикарпиите при узряване слабо сърповидно извити, в напречно сечение елипсовидни, ребрата остри триъгълни; каналите многобройни, по няколко под всяка бразда и от вътрешната страна. Цъфти юни-август3.
По сухи каменисти и тревисти места, по скални площадки и в светли предимно борови гори, изключително на варовит терен в планините4.
Средна Стара планина, Славянка, Пирин, Средни и Западни Родопи; между 900 и 2100 м надморска височина5.
България, Гърция, Албания, бивша Югославия - Балкански ендемит6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.
4 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
5 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.