БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Гръцки ким

Carum graecum

Снимки на Гръцки ким (Carum graecum)

Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum Carum graecum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Гръцки ким, Гръцки кимион, Български кимион.


Латинско име

Carum graecum Boiss. & Heldr. - чете се "ка́рум гре́кум"1. Среща се и като Carum rigidulum ssp. bulgaricum Hartvig и като Carum appuanum subsp. bulgaricum (Hartvig) Bechi & Garbari.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.


Описание и разпознаване

Най-отличителните белези на Гръцкия ким от близките му видове са следните:

Следва подробното описание на вида: многогодишно голо тревисто растение с дебело коренище, на върха често с остатъци от измрели миналогодишни листа. Стъблото (15-) 20-40 (-60) см високо, изправено, фино набраздено, просто или слабо разклонено, с дълги клонки, с малко дребни листа или почти безлистно; приосновните листа (5-) 10-20 см дълги и 1-4 см широки, продълговати или продълговато ланцетни, 2 пъти пересто наделени, с 8-10 двойки главни странични дялове, най-големите от които се намират при основата или близо до основата и тогава най-долните 1-3 двойки по-малки от тях, но винаги толкова дълги, колкото широки; крайните дялове 2-10 мм дълги и 0,5-2 мм широки, тясно линейни или линейно ланцетни; стъбловите листа малко на брой, най-горните много дребни, пересто наделени, приседнали на ципести по края влагалища, често само с по няколко линейни сегмента или напълно редуцирани. Сложните сенници 2-5 см в диаметър; главните лъчи 3-7, косо разперени, в основата с обвивка от 1-4 линейни листчета или без обвивка. Сенниците многоцветни, 0,5-1 см в диаметър; прицветниците 5-8, продълговато ланцетни заострени, по края широко ципести. Чашката с къси зъбчета. Венчелистчетата около 1 мм дълги, бели, по средата с жълтооранжева надлъжна ивица, обратно яйцевидни, в основата с къс нокът, на върха сгънати и удължени в завит навътре дял; периферните почти еднакво дълги с останалите. Плодовете 3-4 мм дълги и 1,5-2 мм широки, елипсовидни, жълтокафяви, с добре очертани жълтеникави главни ребра и много по-широки кафяви бразди между тях; стълбчетата до 2 пъти по-дълги от стилоподиума, извити надолу и на върха с по-тъмни сферични близалца; карпофорът дълбоко почти до основата двуделен; мерикарпиите при узряване слабо сърповидно извити, в напречно сечение елипсовидни, ребрата остри триъгълни; каналите многобройни, по няколко под всяка бразда и от вътрешната страна. Цъфти юни-август3.


Местообитание

По сухи каменисти и тревисти места, по скални площадки и в светли предимно борови гори, изключително на варовит терен в планините4.


Разпространение в България

Средна Стара планина, Славянка, Пирин, Средни и Западни Родопи; между 900 и 2100 м надморска височина5.


Общо разпространение

България, Гърция, Албания, бивша Югославия - Балкански ендемит6.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Закон за биологичното разнообразие.

3 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.

4 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

5 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.



Carum graecum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2023 BGflora.net