Ким, Обикновен Ким, Кимион.
Carum carvi L. - чете се "карум карви".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Кимът е многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 80 сантиметра. Сенниците при основата на цветните дръжки без обвивка от обвивка от листчета или с обвивка от 1 до 3 нишковидни, рано опадващи листчета. Цветовете са бели. Цъфти май-юли1.
Из ливади, горски поляни и пасища, по стръмни тревисти склонове в предпланините и планините2.
Предбалкан, Средна и Западна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Рила, Западни и Средни Родопи, от 700 до 1600 метра надморска височина3.
Карта показваща естественото разпространение на Ким по флористични райони (оцветените в сиво)4:
Европа, Азия и Северна Африка. Пренесено в Северна Америка и Нова Зеландия5
Кимът се отглежда в Европа от древността заради плодовете, които притежават своеобразен аромат и намират голямо приложение като подправка. Плодовете съдържат 3-7% етерично масло с главна съставка кетона карвон (50-60%) и около 30% лимонен. Освен етерично масло плодовете съдържат 15-20% тлъсто масло и около 20% белтъчни вещества, поради което остатъкът след извличане на етеричното масло може да се използува за добиване на техническо масло, а кюспето е добър фураж. В медицината запарка от плодовете или спиртен разтвор от етерично масло се използува при метеоризъм, стомашни и чревни колики и лошо храносмилане. Медоносно растение, даващо изобилен нектар6.
1 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
2 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България. том VIII, София.
3 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.