Дъбравен азмацук.
Anthriscus nemorosa (М.В.) Spreng. - чете се "антри́скус неморо́за"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дъбравен азмацук е многогодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден, силно задебелен до 5 см в диаметър, във вътрешността кух. Стъблото 50-120 (-150) см високо и 1-1,5 см дебело, единично, изправено, кухо, набраздено, в долната част покрито с много бройни твърди, белезникави власинки, нагоре голо, най-малко в горната половина разклонено. приседнали па издути влагалища, дълго влакнести. Сложните сенници 3-8 см в диаметър; главните лъчи 7-15, тънки, голи, нееднакво дълги, в основата без обвивка или рядко с 1-2 листчета. Прицветниците 5-8, яйцевидни до широко ланцетни, на върха дълго заострени, по края ресничести, светлозеленикави, обикновено извити надолу и по-къси от цветните дръжки. Венчелистчетата бели, обратно яйцевидни, 2-3 мм дълги, най-външните до 3,5 мм дълги, на върха почти цели и незавити навътре. Плодните дръжки дълги почти колкото плодовете или малко по-къси, по ръба на разширената им връхна част с добре развита коронка от многобройни, тънки, дълги, линейно ланцетни четники. Плодовете 7-10 мм дълги и 2-3 мм широки, продълговато ланцетни до линейно ланцетни, слабо странично сплеснати, а върха стеснени в късо не повече от 1/5 от дължината на останалата част на плода носче, зеленикави до възкафяви, матови, най-често покрити с повече или по-малко изпъкнали брадавички, завършващи обикновено с извити напред четинки, по-рядко без четники или плодовете почти гладки с редки брадавички предимно в горната им част; мерикарпиите в напречен пререз почти кръгли; карпофорът двуделен само на върха; стълбчетата дълги колкото стилоподиумът, изправени или леко разперени. Цъфти юни–юли2.
Из горите и горските поляни по влажни сенчести места, в планините, предпланините и низините3.
Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан (Търновско), Средна Стара планина, Витошки район, Рила и Родопите; между 300 и 2300 м надм. височина4.
Карта на общото разпространение на Дъбравен азмацук5:
Цялото растение съдържа етерично масло с миризма, подобна на анасона. Корените съдържат скорбяла и варени се употребяват за храна. Листата съдържат 270-352 мг % витамин С6.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
3 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
4 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
5 Anthriscus nemorosa (M.Bieb.) Spreng. | Plants of the World Online | Kew Science.
6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.