Копър

Anethum graveolens

Снимки на Копър (Anethum graveolens)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Копър.

Латинско име

Anethum graveolens L. - чете се "ане́тум граве́оленс"¹. Видовото име graveolens означава "силно миришещ, зловонен"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

В България е с ограничено естествено разпространение, поради което е включен в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"³. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Стопанска дейност (туризъм, строителство и замърсяване), малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида. Ниска конкурентоспособност и привързаност към специфично местообитание."

Описание и разпознаване

Копърът е едногодишно голо растение със силна приятна миризма. Коренът е вретеновиден. Стъблото е кухо, синкаво-зелено, 50-125 см високо, плитко набраздено, разклонено в горната си част. Листата са 3-4 пъти перести, в общото си очертание яйцевидни, с линейно нишковидни дялове. Цветовете са събрани в сложни сенници с 15 до 30 лъча. При основата на сенниците и цветните дръжки няма листчета. Чашечните зъбчета са много къси. Венчето е от 5 жълтеникави листчета, 1,2-1,5 мм дълги. Тичинките са 5. Плодчетата са 5-6 мм дълги, откъм гърба сплеснати, а по краищата изпъкнали, с 5 надлъжни ребра. Цъфти юни-юли⁴.

Местообитание

Крайморски и крайречни скали⁵.

Разпространение в България

Естественото разпространение включва Черноморското крайбрежие (на юг от Несебър, Поморие, Созопол, Ахтопол) и Североизточна България (Русе)⁶. Култивира се в цялата страна⁷.

Общо разпространение

Балкански полуостров, Средиземноморие и Югоизточна Азия⁸.

Копърът като културно растение

Въвеждането в култура на диворастящото растение най-вероятно е станало в източната част на Средиземноморската област. Като културно растение копърът е бил познат в Египет - като готварско и медицинско растение, както се споменава в папирусите. Познат бил на старите евреи и гърци, откъдето преминал в римляните и след това в европейските страни. Познат бил и на арабите.

Понастоящем се отглежда в цяла Европа, Америка, Азия, Южна Африка и др. У нас е пренесен много по-късно, вероятно през време на османското владичество от дунавската част на Средна Европа. В полза на това схващане говори и названието му копър, пренесено заедно с растението; в Австрия се нарича капер, а в Унгария копор⁹.

Значение и употреба

Копърът се отглежда заради листата и плодовете му, които се употребяват за подправка на супи, салати, ястия, туршии и др., в консервната промишленост за ароматизиране на месни и зеленчукови консерви, а така също в народната и официалната медицина при затруднено храносмилане, колики, газове в стомаха, камъни в бъбреците, като потогонно и пикочогонно средство. Това разнообразно използване на копъра се дължи на намиращото се в цялото растение етерично масло, известно като анетол, което в най-голямо количество 2,8-4%, се съдържа в плодовете. То намира приложение в ликьорената промишленост. В свежите листа количеството му е 0,074%, а в цялото растение при цъфтеж 0,117%. Негова главна съставна част (40-60%) е карвонът.

Проведените химични анализи на листата на копъра показват, че те ca богати на ценни хранителни вещества и витамини; съдържат (в свежа маса) 16% сухо вещество, 2,3% захари, 4,2% суров белтък, 2,0% целулоза, 160 мг% витамин С и 4,84 мг % каротин. Кюспето, което остава след извличане на етеричното масло от плодовете, съдържа 15-20% белтъчини и около 15% тлъсто масло и представлява добър фураж за добитъка¹⁰.

Копърът в Библията

Копърът се споменава в едно от словата на Господ Иисус Христос, отправени към книжниците и фарисеите: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте" (Матей 23:23).

Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Чавдар Гусев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

4 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.

5 Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

6 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

7 Китанов, Б. Пос. източник.

8 Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

9 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

10 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

Anethum graveolens in English