Мошковица.
Adoxa moschatellina L. - чете се "адо́кса мошатели́на"1. Видовото име moschatellina означава "мускусен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Мошковицата е многогодишно тревисто растение. Коренищата са къси, хоризонтални, белезникави, месести, пълзящи, покрити с белезникави люспи. Цветоносните стъбла, прости, изправени, високи от 5 до 12 cm, голи. Листата са зелени, отгоре матови, отдолу блестящи, голи; приосновните от едно до три, с 5-10 cm дълги дръжки, обикновено 2 пъти тройно наделени с наделени делчета; стъбловите листа най-често 2, срещуположни, с къси дръжки. Цветовете са около 6 mm в диамeтър, двуполови, бледожълтозеленикави, със сраснали чашка и венче, събрани в главесто съцветие на върха на цветоносното стъбло, с един връхен и четири странични цвята, след узряване на плода главичката е наведена. Чашечните дялове са триъгълни, месести. Връхният цвят е с 2-делна чашка, 4-делно венче, 4 тичинки и 4-гнезден яйчник. Страничните цветове са с 3-делна чашка, 5-делно, по-рядко 4-делно венче, 5 прикрепени към венчето тичинки; тичинковите дръжки разделени до основата си; прашниците 8-10, едногнездни. Яйчникът 5-делен, полудолен, три- до пет-гнезден; стълбчетата 3-5 на брой. Плодът около 5 mm в диаметър, закръглена зеленикава костилка, с една до пет костилчици; семената са с едносперм. Насекомоопрашващи и самоопрашващи се растения. Цъфти през месеците март-май. Размножава се със семена. Плодоноси април-юни3.
Сенчести гори в равнини, предпланини и планини4.
Карта показваща естественото разпространение на Мошковицата по флористични райони (оцветените в сиво)5:
Между 300 и 1800 метра надморска височина6.
Почти цяла Европа, на юг до Южна Франция, Южна Италия и България; Средиземноморие (в планините); Кавказ; Югозападна Азия (Мала Азия); Северна, Средна и Източна Азия; Северна Америка7.
Според литературни данни се употребява като антиспазмолитично и успокоително средство. Без голяма фуражна стойност8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Маркова, М. 1995. В: Флора на Народна Република България. том Х, София.
4 Маркова, М. 1995. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Маркова, М. 1995. Пос. източник.
7 Маркова, М. 1995. Пос. източник.
8 Маркова, М. 1995. Пос. източник.