Снимки
(щракнете върху снимките за да ги видите в голям размер)
|
Начало > Семейства > семейство Чифтолистникови > род Бабини зъби > Бабини зъби |
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 |
| Българско наименование | Бабини зъби, Трабузан |
| Латинско наименование | Tribulus terrestris L. - чете се "трибулус терестрис" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен. За опазване на запасите на вида ползването не трябва да превишава 50-60 % от биологичните запаси на дрогата [Митрев, 1995]. |
| Описание и разпознаване | Едногодишно тревисто растение. Стъблата лежащи, дълги от 10 до 60 см. Листата сложни, чифтоперести, дълги 3-5 см; широки 1,5-3 см, разположени са срещуположно. Цветът е разположен единично в пазвите на листата, с 5 чашелистчета и с 5 жълти свободни венчелистчета; тичинките са 10, разположени в два кръга; 5 от тичинките в основата с нектарни жлези. Плодникът от 5 плодолиста, с 5-делен горен яйчник. Стълбчето на плодника е едно. Плодът е кутийка, разпадаща се на 5 неразпукващи се дяла. Семената се разпространяват, като бодливите плодове се забиват в копита на животни или в автомобилни гуми, които ги разнасят на големи разстояния. Цъфти през месеците юни-септември. |
| Местообитание | По песъчливи, каменисти места, край пътища и в ниви като плевел. |
| Разпространение в България | Бабините зъби са установени в следните флористични райони: Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Средна гора, Знеполски район, Софийски район, Пирин, Беласица, Долината на Места, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина и Черноморско крайбрежие, а не са намирани във флористичните райони: Рила, Витошки район, Странджа, Долината на река Места, Странджа и Западни гранични планини [Делипавлов & кол., 2003]. Расте от 0 докъм 800 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Общо разпространение | Евро-Азиатски вид. Пренесен от човека в Северна и Южна Америка и другаде. |
| Значение | Дрогата от бабини зъби се използва за суровина във фармацевтичната промишленост - в България за препарата "Трибестан" (Tribestan), който, както и други подобни, се прилага при полови смущения - импотентност, за лечение на стерилитет [Асенов & кол. 1998], за увеличаване на половото влечение при мъже и жени, а също и при практикуващите фитнес и бодибилдинг - за стимулиране натрупването на мускулна маса и възстановяване. Зрелите плодове на бабините зъби, поради здравината и остротата си, често пукат гумите на превозни средства - особено на велосипеди. |
| Употребяема част (дрога) | Надземната част на бабини зъби - стръкове и цели растения събрани по време на цъфтеж и плодозреене [Митрев, 1995]. От 4 - 4,5 кг свежа дрога се получава 1 кг суха. |
| Време и начин на бране | Дрогата от бабини зъби се събира през месеците юли-септември. Събира се цялата надземна облистена част на растението, като се отрязват в основата стелещите се стъбла с мотика, тесачка или права лопата. При събиране и обработка на билката се използват дебели ръкавици, предпазващи от убождания от бодливите плодове [Асенов & кол. 1998]. |
| Първична преработка на билката | Събраната свежа билка се суши на открито или в добре проветрени помещения на тънки пластове (6-8 cm). През първите 1-2 дни на сушенето стръковете се обръщат с вила в зависимост от състоянието на времето [Асенов & кол. 1998]. |
| Съдържание | Активните вещества са стероидни сапонини - основно протодиосцин и протограцилин; сапогенините диосгенин, тигогенин, хекогенин и хлорогенин и др. [Асенов & кол. 1998]. |
Начало > Семейства > семейство Чифтолистникови > род Бабини зъби > Бабини зъби
