Дилянка

Valeriana officinalis

Снимки
Valeriana officinalis Valeriana officinalis Valeriana officinalis Valeriana officinalis Valeriana officinalis
снимка 1 снимка 2 снимка 3 снимка 4 снимка 5
Особености на вида
Българско наименованиеДилянка, Лечебна дилянка, Валериана, Котешка билка
Латинско наименованиеValeriana officinalis L. - чете се "валериана официналис"
Природозащитен статут и заплахиВидът не е защитен от закона за биологичното разнообразие, но със заповед на министъра на околната среда и водите е забранено събирането му, като билка, от естествени находища за търговски и производствени нужди .
Описание и разпознаванеМногогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и със снопчести задебелени корени. Стъблото изправено, набраздено, кухо, високо до 2 m. Листата сложни, перести с 3 до 25 двойки линейно-ланцетни листчета. Най-долните листа с дълга, средните с къса дръжка, а горните са без дръжка - приседнали върху стъблото. Цветовете събрани в голямо, разколено, щитовидно съцветие. Венчето бяло, по-рядко розово, тръбесто-фуниевидно, с 5 разперени дяла. Тичинките са 3. Цъфти през месеците май - август.
МестообитаниеВлажни и сенчести места.
Разпространение в БългарияУстановен е в цялата страна.
Общо разпространениеЕвропа и Азия, пренесен от човека в Северна Америка.
ЗначениеЛечебно растение използвано още от дълбока древност.
Употребяема част (дрога)Корени и коренища от диляннка - Radix et Rhizoma Valerianae.
Време и начин на бране

Коренищата и корените се изваждат през есента, когато надземните стъбла започват да изсъхват. Изкопаните корени и коренища се изчистват от полепналата по тях пръст, подреждат се в кошове и се измиват чрез неколкократно потапяне в студена вода. После коренищата и корените се "решат" със специален железен гребен. По този начин от дрогата се отстраняват нишковидните коренови влакна. Веднага след това корените и коренищата се нацепват надлъжно и се сушат на открито, проветриво място или в сушилня при температура 35°C. Изсушените корени имат светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво горчив вкус. Характерната валерианова миризма се появява при сушенето [Памуков & Ахтарджиев, 1989].

Съдържание на дрогатаДрогите от дилянка съдържат етерично масло (0,1-2 %), което придава специфичната миризма на корените, съдържа също валепотриати (валтрат и дидровалтрат), които са нестабилни и се разлагат при продължително варене, както и други вещества [Памуков & Ахтарджиев, 1989].
Лечебно действие и приложениеКорените от дилянка действат успокоително при безсъние, нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене. Използват се при чревни и жлъчни спазми [Памуков & Ахтарджиев, 1989].
Начин на приложениеБилката се употребява под формата на запарка: две чаени лъжички корени се заливат с 200 ml кипяща вода, оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждането на запарката от отварата се приема по 150 ml 2-3 пъти дневно според нуждата. При продължителна употреба препаратите от дилянка могат на причинят храносмилателни смущения, затова те се приемат през интервал от време (правят се почивки от 3 дни) [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.

Начало > Семейства > семейство Дилянкови > род Дилянка > Дилянка

© 2007 BGflora.net
ban