|
Начало > Семейства > семейство Дилянкови > род Дилянка > Дилянка |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 |
| Българско наименование | Дилянка, Лечебна дилянка, Валериана, Котешка билка |
| Латинско наименование | Valeriana officinalis L. - чете се "валериана официналис" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие, но със заповед на министъра на околната среда и водите е забранено събирането му, като билка, от естествени находища за търговски и производствени нужди . |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и със снопчести задебелени корени. Стъблото изправено, набраздено, кухо, високо до 2 m. Листата сложни, перести с 3 до 25 двойки линейно-ланцетни листчета. Най-долните листа с дълга, средните с къса дръжка, а горните са без дръжка - приседнали върху стъблото. Цветовете събрани в голямо, разколено, щитовидно съцветие. Венчето бяло, по-рядко розово, тръбесто-фуниевидно, с 5 разперени дяла. Тичинките са 3. Цъфти през месеците май - август. |
| Местообитание | Влажни и сенчести места. |
| Разпространение в България | Установен е в цялата страна. |
| Общо разпространение | Европа и Азия, пренесен от човека в Северна Америка. |
| Значение | Лечебно растение използвано още от дълбока древност. |
| Употребяема част (дрога) | Корени и коренища от диляннка - Radix et Rhizoma Valerianae. |
| Време и начин на бране | Коренищата и корените се изваждат през есента, когато надземните стъбла започват да изсъхват. Изкопаните корени и коренища се изчистват от полепналата по тях пръст, подреждат се в кошове и се измиват чрез неколкократно потапяне в студена вода. После коренищата и корените се "решат" със специален железен гребен. По този начин от дрогата се отстраняват нишковидните коренови влакна. Веднага след това корените и коренищата се нацепват надлъжно и се сушат на открито, проветриво място или в сушилня при температура 35°C. Изсушените корени имат светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво горчив вкус. Характерната валерианова миризма се появява при сушенето [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
| Съдържание на дрогата | Дрогите от дилянка съдържат етерично масло (0,1-2 %), което придава специфичната миризма на корените, съдържа също валепотриати (валтрат и дидровалтрат), които са нестабилни и се разлагат при продължително варене, както и други вещества [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
| Лечебно действие и приложение | Корените от дилянка действат успокоително при безсъние, нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене. Използват се при чревни и жлъчни спазми [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
| Начин на приложение | Билката се употребява под формата на запарка: две чаени лъжички корени се заливат с 200 ml кипяща вода, оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждането на запарката от отварата се приема по 150 ml 2-3 пъти дневно според нуждата. При продължителна употреба препаратите от дилянка могат на причинят храносмилателни смущения, затова те се приемат през интервал от време (правят се почивки от 3 дни) [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар. |
Начало > Семейства > семейство Дилянкови > род Дилянка > Дилянка
© 2007 BGflora.net