БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бял бряст

Ulmus laevis

Снимки на Бял бряст (Ulmus laevis)

Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis Ulmus laevis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Бял бряст. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Ulmus laevis Pall. - чете се "улмус левис".

Pall. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е немският и руски учен Peter Simon Pallas (1741 – 1811). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Белият бряст е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91E0 "*Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)" и 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)"[1]


Описание и разпознаване

Белият бряст е листопадно дърво, високо до 30 m. Най-отличителните белези за вида са[2]:


Местообитание

Край реки и мезофилни смесени гори на предпланинския пояс[3].


Разпространение в България

Расте от 0 до 700 метра надморска височина[4].

Карта показваща естественото разпространение на Белия бряст по флористични райони (оцветените в сиво)[5]:

Ulmus laevis


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Белия бряст[6]:

Ulmus laevis


Значение

Белият бряст има дървесина, която е устойчива на гниене, поради което е ценна за изготвяне на дървени изделия, които ще са потопени във вода или ще се ползват на влажни места[7]. Използва се отдавна и като декоративно дърво[8].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: брест-вез; веза; вез; вез-брест; вяз; черно дърво[9].


Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Източници на информацията за описанието:

.

[3] Георгиев Т. & Ем. Палмарев. 1966, пос. съч.

[4] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[6] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+.

[7] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+.

[8] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+.

[9] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София



Ulmus laevis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2017 BGflora.net

ban