БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Планински бряст

Ulmus glabra

Снимки на Планински бряст (Ulmus glabra)

Ulmus glabra Ulmus glabra Ulmus glabra Ulmus glabra Ulmus glabra Ulmus glabra Ulmus glabra Ulmus glabra

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Планински бряст.


Латинско име

Ulmus glabra Huds. - чете се "улмус глабра".

Видовото име glabra на латински означава "гладък", "безкосмест"[1].

Huds. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е британският ботаник William Hudson (1730 – 1793). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.

Среща се и под името Ulmus montana With.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Планинският бряст е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" и 91W0 "Мизийски букови гори"[2]


Описание и разпознаване

Планинският бряст е листопадно дърво, достигащо височина 40 m. Кората е тъмносива u надлъжно напукана. Младите клонки гъсто овласени u дебели; пъпките едри (7-9 mm), тъмнокафяви u овласени с ръждиви власинки. Листата са до 16 cm дълги, със слабо асиметрична основа, отгоре имат твърди четинки u са грапави при пипане. Върху буйнорастящите клонки са триделни. Цветовете се появяват преди разлистването. Плодът е кpилaтo орехче, с леко врязана на върха кpилaткa. Орехчето е разположено в средата на крилатката. Цъфти март-май.[3]


Местообитание

Край реки и потоци в долния и средния пояс.[4]


Разпространение в България

Установен е в почти цялата страна, с изключение на планините Славянка и Пирин; от 500 до 1500 метра надморска височина[5].


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Планинския бряст[6]:

Ulmus glabra


Значение

Планинският бряст е горскостопанско, лечебно, дъбилно и медоносно растение[7].



Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Dictionary of Botanical Epithets.

[2] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[3] Цавков Е. & Д. Димова. 2001. Дърветата и храстите на природен парк Витоша, Дирекция на природен парк Витоша, София.

[4] Цавков Е. & Д. Димова. 2001. пос. съч.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[6] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+.

[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.



Ulmus glabra in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2017 BGflora.net

ban