БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Великденче

Veronica officinalis

Снимки на Великденче (Veronica officinalis)

Veronica officinalis Veronica officinalis Veronica officinalis Veronica officinalis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Великденче, Лечебно великденче, Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка.


Латинско име

Veronica officinalis L. - чете се "вероника официналис".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен. С цел запазване на популациите при брането на растението като билка не трябва да се изскубват растения с корените и трябва да се оставят най-малко 1/3 от добре развитите растения за осигуряване на семенното размножаване. Следващото събиране в същото находище се допуска най-малко след 2 години[1].


Описание и разпознаване

Великденчето е многогодишно тревисто растение с тънко пълзящо коренище. Стъблата са пълзящи, вкореняващи се и приповдигащи се, с изправени цветоносни клонки. Листата са срещуположно разположени, с къси дръжки, обратно яйцевидни или елиптични до закръглено яйцевидни, по ръба остро напилено назъбени, с клиновидна основа, покрити с прости власинки. Цветовете са събрани във връхни изправени гроздовидни съцветия, покрити с жлезисти власинки. Прицветниците са ланцетни, целокрайни. Чашката е 4-делна с елиптични или широки ланцетни дялове. Венчето е бледосиньо, неправилно 4-делно. Плодовете са двугнездна, многосеменна, обратно триъгълна, сплесната кутийка с жлезисти или със смесени (прости и жлезисти) власинки. Цъфти през месеците май - юни[2].



Местообитание

Великденчето расте из влажни гористи и храсталачни места, по горски поляни и край пътеки[3].


Разпространение в България

Разпространено в цялата страна, предимно в планините докъм 2000 m надморска височина[4].


Значение

Лечебно растение[5].


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Стрък от великденче - Herba Veronicae (чете се "херба веронице")[6].


Лечебно действие и приложение

Билката от Великденче има противовъзпалително, антибиотично, бронхолитично, противокашлечно, отхрачващо и апетитовъзбуждащо действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателните пътища (ангина, трахеити, бронхити, астма, суха кашлица и др.), за лечение на стомашно-чревни заболявания, като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, при диабет, подагра, кожни заболявания и др. Прилага се под формата на запарка (1 супена лъжица в 250 ml вряща вода). Пие се по 1 кафена чашка 3-4 пъти дневно. За външна употреба се приготвя настойка в растително масло (1 част от билката в 10 части масло)[7].


Време и начин на бране на билката

Стръковете от Великденче се берат от средата на пролетта до началото на лятото (май - юни) в началото и по време на цъфтеж. Брането се извършва в слънчево време след вдигане на росата. Отрязва се с остър нож цялата облистена надземна част и се изтръсква от полепналия пясък. Събраната билка се поставя в кошници, касети или кошове на рехав пласт, без да се тъпче, защото се запарва и почернява при сушенето. Не се допуска брането на нападнати от болести и вредители стръкове[8].


Първична преработка на билката

Събраната билка се почиства от примеси от други растения, камъчета, пръст, коренища и от нападнати от болести и вредители стръкове. Суши се на сянка в проветриви помещения или под навеси. Стръковете се разстилат на тънък слой (3-5 cm) върху рамки, стелажи или заслан под с хартия, но не и с найлон, полиетилен и др, които възпрепятстват бързото отделяне на влагата. В зависимост от състоянието на времето се обръща най-малко 1-2 пъти. Първото обръщане е след завяхване на горния слой, като при всяко следващо билката се сгъстява. Стръковете са изсушени, когато при огъване се чупят. При по-големи количества се допуска сушене на открито на слънце за кратко време (3-4 часа) за отделяне на част от влагата. В този случай стръковете се разстилат на пласт с дебелина 8-10 cm върху добре почистени площадки. До завяхването на билката се извършват 2-3 обръщания, след което стръковете досушават на сянка по описания по-горе способ[9].


Химичен състав на билката

Билката от Великденче съдържа иридоидните гликозиди аукубин, вероникозид и др., захари, манитол, фенолни киселини, флавоноиди, дъбилни вещества, стероли, сапонини, етерично масло, смоли, витамин С, каротен и др.[10]



Вижте също

Растения с лилави и розови цветове


Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[2] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[3] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[4] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[5] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[6] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[7] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[8] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[9] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[10] Асенов & кол., 1998, пос. съч.


Veronica officinalis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2017 BGflora.net

ban