|
Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Горицвет > Пролетен горицвет |
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 |
| Българско наименование | Пролетен горицвет (гороцвет, гурльов дядо, жълт божур, жълта котка, жълта свиларка, жълтоцвет, кучи божур, овче око, отравниче, пролетен гороцвет [Стоянов, 1972]) |
| Латинско наименование | Adonis vernalis L. - чете се "адонис верналис" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1,2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-72 от 3 февруари 2006 г. е забранено събирането на растението от естествени находища, освен за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За стръкове, каквито се събират от горицвета, разрешеното количеството за лични нужди е до 2 кг. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение. Коренището мощно, хоризонтално или полегнало с многобройни чернокафяви до черни корени. Стъблата най-често по няколко, рядко единични, в началото на цъфтежа 5-20 см, след прецъфтяването до 30-40 см високи, изправени, гладки, неразклонени или в горната част слабо разклонени, гъсто облистени, в основата обвити от кафяви ципести люспи. Стъбловите листа приседнали, широко яйцевидни, 2-4 пъти пересто разделени, с тесни линейни, най-много до 1 мм широки и 1-2 см дълги целокрайни дялове. Цветовете единично разположени 4-5,5 см в диаметър, изправени, разположени на върха на стъблото и разклоненията. Чашелистчетата 5-8 на брой, 12-20 мм дълги и около 12 мм широки, яйцевидни или елиптични, на върха притъпени, зеленикави, повече или по-малко влакнести. Венчелистчетата 10-24 на брой, 20-35 мм дълги и 5-12 мм широки, ярко жълти, продълговато елиптични до обратно ланцетно клиновидни, предимно в горната част неравномерно леко назъбени. Тичинките многобройни, разположени спирално в долната част на конусовидно цветно легло. Тичинковите дръжки 4,5-6 мм дълги, жълти, голи. Прашниците жълти. Сборният плод около 20 мм дълъг и около 12 мм широк, съставен от 30-40 гъсто разположени обратно яйцевидни орехчета, 3,5-5,5 мм дълги и около 3 мм широки, набръчкани, влакнести, с кукесто извито навън и надолу носче [Панов & Асенов, 1970]. Цъфти февруари-април. |
| Местообитание | По сухи места в ливади, пасища, храсталаци и разредени гори, докъм 1100 метра надморска височина. |
| Разпространение | Установен е в следните фитогеографски райони на страната: Черноморие (северно), Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (източна), Софийски район, Знеполски район, Витоша, Тунджанска хълмиста равнина. Общото разпространение на вида включва Централна, Източна и Южна Европа, Кавказ и Сибир [Панов & Асенов, 1970]. |
| Значение | Растението е лечебно и декоративно. Отровно! |
| Употребяема част (дрога) | Изсушените листоносни, цветоносни и с незрели плодчета надземни части [Стоянов, 1972]. |
| Време за бране | Март - май |
| Начин на бране | Бере се цялата облистена надземна част на растението през времето до образуването на първите зелени плодчета. При пренасянето до мястото на сушене събраният материал да не се мачка, защото лесно се запарва и при сушене почернява. Брането се провежда само в сухо време след роса [Стоянов, 1972]. |
| Начин на сушене и съхранение | Събраният материал се суши веднага - още същия ден. Суши се върху рамки на тънък пласт на сянка в проветриви помещения. В сушилня се суши при 40°C и с много добра вентилация. Готовата дрога се съхранява в проветриви и сухи помещения, без излагане на пряка слънчева светлина. Поради отровността на растението дрогата му да се съхранява отделно от дрогата на други растения [Стоянов, 1972]. |
| Рандеман | От 5-6 кг свежа дрога се получава 1 кг суха. |
| Описание на готовата дрога | Изсушените стръкове от пролетен горицвет, представляват целите добре облистени надземни части на растението с добре разцъфтели златистожълти цветове, с цветни пъпки, стерилните стъбла и единични зелени плодчета. Вкусът е горчив, а миризмата - без особености [Стоянов, 1972]. |
| Съдържание | Съдържа сърдечно действащи гликозиди: адинодозид, адонивернозид, цимарин, адинотоксин и др. [Стоянов, 1972]. |
| Лечебно действие и приложение | Прилага се при функционалн и органични сърдечни заболявания. Поради отровността на растението билката трябва да се използва само по лекарско предписание и под лекарски надзор. |
| Бележки | - |
Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Горицвет > Пролетен горицвет
