БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Горска власатка

Festuca drymeja

Снимки на Горска власатка (Festuca drymeja)

Festuca drymeja Festuca drymeja Festuca drymeja Festuca drymeja

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Горска власатка.


Латинско име

Festuca drymeja Mert. & W. D. J. Koch. - чете се "фестука дримея". Същото растение в литературата се среща и със следните имена: Festuca montana L., Festuca altissima All. и Festuca silvatica.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но е ключов за следните природни местообитания, предмет на опазване в защитените зони от мрежата "НАТУРА 2000": 9130 "Букови гори от типа Asperulo-Fagetum" и 9410 "Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)".


Описание и разпознаване

Горската власатка е многогодишно рехавотуфесто тревисто растение с късо коренище. Стъблото от 70 до 150 cm високо, право. Петурите на най-долните приосновни листа са закърнели, а на горните приосновни листа много дълги (достигат 20-80 cm дължина, 6-15 mm широчина), линейно ланцетни, плоски, дълго и постепенно заострени, от долната страна светлозелени, от горната сивозелени, от двете страни грапави, по края грапаво четинести, с извити назад четинки, с по 2-9 проводящи снопчета, от които 4-6 са по-дебели. Езичето в долните листа късо, отсечено, в по-горните продълговато, навсякъде ресничесто наръфано. Метлицата с много класчета, 10-30 cm дълга, наведена. Класчетата са елипсовидно ланцетни, 7 mm дълги, с 4-6 цвята, жълтеникавозелени. Плевите слабо нееднакви, 3-4 mm дълги, ланцетни, остри, горната достига до 1/2 или 1/3 от дължината на стоящата пред нея плевица. Плевиците са ланцетни до линейно ланцетни, остри, по ръба тясно кожести, обикновено заострени, без осил, с 5 неясни жилки, на гърба с не много ясен ръб, 4,5-5 mm дълги. Долната плевица е с 5 жилки, тъпа, ситнограпава или с къси власинки. Цъфти през месеците юни - юли[1].


Местообитание

Широколистни, смесени и иглолистни гори. Типичен горски сеннколюбив мезофит[2].


Разпространение в България

Установена е в Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Беласица, Родопите и Странджа, среща се до около 1400 метра надморска височина[3].


Общо разпространение

Средна и Южна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Северен Иран[4].


Значение

Горската власатка се яде с охота от всички тревопасни животни, особено от едрия рогат добитък. Много добра пасищна и сенокосна трева с високи хранителни качества[5].



Бележки

В повечето съвременни източници този вид се разделя на два близки вида Festuca drymeja и Festuca altissima, но тук ги разглеждаме като един вид, така както са разгледани в Флора на Народна Република България. том I.


Вижте също

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Вълев Ст. 1963. В: Флора на Народна Република България. том I, София.

[2] Вълев Ст. 1963. пос. съч.

[3] Вълев Ст. 1963. пос. съч.

[4] Вълев Ст. 1963. пос. съч.

[5] Вълев Ст. 1963. пос. съч.


Festuca drymeja in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2017 BGflora.net

ban