|
Начало > Семейства > семейство Житни > род Белизма > Белизма |
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 |
| Българско наименование | Белизма |
| Латинско наименование | Dichanthium ischaemum (L.) Roberty - чете се "дихантиум исхемум" среща се и под имената Botriochloa ischaemum (L.) Keng и Andropogon ischaemum |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, пълзящо. Стъблото високо 30-80 cm. Листата линейни, 2-3 mm широки, отгоре и отдолу голи, по края ресничести. Езичето на листата ресничесто. Съцветието се състои от 2-10 класовидни клонки разположени дланевидно на върха на стъблото. Дръжките на класчетата са покрити с власинки. Класчетата дребни, продълговати, зеленикави или виолетови, групирани по двойки, в които едното класче е приседнало, с двуполов цвят, а другото с дръжка и само с тичинков цвят. Плевите 3 на брой, двете по-долни тънкокожести, а третата ципеста и на въха врязана. Плевиците две, ципести. Долната плевица на двуполовите цветове с осил. Цъфти юли-октомври [Вълев, 1964]. |
| Местообитание | Сухи, тревисти места. |
| Разпространение в България | В цялата страна от 0 до 1000 m надморска височина. |
| Общо разпространение | Средна Европа, Балкански полуостров, Кримски полуостров, Кавказ, Мала Азия, Армения, Иран, Средна Азия, Индо-Малайска област. |
| Значение | Видът е добро фуражно растение, което се пасе охотно от едрия рогат добитък и конете [Вълев, 1964]. Белизмата е ключов вид за определянето на представителността на няколко природни местообитания (хабитати) в България. |
Начало > Семейства > семейство Житни > род Белизма > Белизма
