|
Начало > Семейства > семейство Борови > род Бор > Бяла мура |
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 |
| Българско наименование | Бяла мура |
| Латинско наименование | Pinus peuce Griseb. - чете се "пинус пеуце" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Дърво достигащо 40 м височина. Листата (иглите) са дълги 7 - 10 см, сивозелени, събрани са в снопчета по 5 върху скъсени клонки (брахибласти) - бялата мура е единствения вид бор с пет игли, естествено разпространен в България (снимка 1). Шишарките 8 - 13 см дълги, цилиндрични (при другите български видове бор са конични), светлокафяви. "Цъфти" юни-юли. |
| Местообитание | Образува чисти или смесени гори с други иглолистни видове в планините между 1200 и 2200 м надморска височина. |
| Разпространение в България | Установен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина (средна), Рила, Пирин, Славянка, Витошки район и Родопи (западни и средни). |
| Общо разпространение | Видът е Балкански ендемит - разпространен е единствено в страните на Балканския полуостров. Установен е в следните държави: България, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. |
| Значение | Използва се като декоративно дърво, особено в парковете в Среда и Северна Европа. |
| Бележки | В парковете и като горска култура в България се отглежда и друг вид бор с пет игли - веймутов бор (Pinus strobus), който произхожда от Северна Америка. Веймутовия бор се различава от бялата мура по иглите, които при него са меки, увиснали или разперени, докато при мурата са изправени и плътно прилегнали към клонките. Също така шишарките при веймутовия бор са по-големи, с по-дълги дръжки, които се запазват и при падналите шишарки. |
Начало > Семейства > семейство Борови > род Бор > Бяла мура
