БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Смърч

Picea abies

Снимки на Смърч (Picea abies)

Picea abies Picea abies Picea abies Picea abies Picea abies Picea abies Picea abies Picea abies Picea abies

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Смърч, Обикновен смърч.


Латинско име

Picea abies (L.) Karsten - чете се "пицеа абиес". Среща се и под името Picea excelsa.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен. Формира природно местообитание 9410 "Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)" - предмет на опазване в защитените зони от мрежата "НАТУРА 2000".


Описание и разпознаване

Смърчът е иглолистно, вечнозелено дърво, достигащо 30 - 50, а в някои случаи до 70 метра височина, което го прави най-високото естествено растящо дърво в Европа. Кореновата система е плитко разположена, поради което смърчът по-лесно бива събарян от силен вятър в сравнение с другите видове иглолистни дървета. Короната правилна, конусовидна. Кората на ствола е сивокафява. Листата (игличките) са дълги от 1 до 2,5 cm. Разположени са единично върху клонките на къси вдървеняли дръжки, които остават след опадването на листата и правят клонките грапави. Формата на листа в напречен профил е четириъгълна. Женските шишарки първоначално са изправени, червеникави, дълги са около 3-4 cm и се развиват на върха на клонките; узряват същата година. Зрелите шишарки висят надолу, дълги са около 10 - 15 cm. Цъфти април-юни[1].


Местообитание

Образува обширни чисти гори или участва в смесени гори във високите планини, главно на северни склонове, между 1400 и 2200 m надморска височина.


Разпространение в България

Установен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина (средна и западна), Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Родопи (средни и западни), Рила, Средна гора и Пирин[2].


Общо разпространение

Европа и Азия.


Значение

Смърчът образува едни от най-ценните за биологичното разнообразие и най-красиви гори в България. Ценно горскостопанско дърво - едно от основните за нашия дърводобив. Има високи украсни качества и се използва като декоративно дърво.


Бележки

Най-високото дърво установено в България е Смърч. В резервата "Парангалица", в Рила, е измерен представител на този вид с височина 64 метра[3].

В Родопите се намират най-южните гори от Смърч в целия му ареал на разпространение.


Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Ардач (Доспат); Бяла ела; Червена ела (гр. Костенец); Червена елха (Ловчанско); Смърча (Самоковско); Смърчя; Черна ела (с. Габровица, Пазарджишко)[4].


Вижте също

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България



Източници на информация

[1] Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва и К. Методиев, лични наблюдения

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Богдан Кузманов & Димитър Пеев. 1001 въпроса и отговора за растителния свят. 1993. Университетско издателство "Св. Климент Охридски"; издателство "Петър Берон". София.

[4] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Picea abies in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2017 BGflora.net

ban