БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Цер

Quercus cerris

Снимки на Цер (Quercus cerris)

Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris Quercus cerris

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Цер. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Quercus cerris L. - чете се "кверкус церис".

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете [К. Методиев].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Церът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 2180 "Облесени дюни", 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)", 91G0 "*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus", 91H0 "*Панонски гори с Quercus pubescens", 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори"; 91I0 "*Eвpo-cu6upcku степни гори с Quercus spp.", 91W0 "Мизийски букови гори" и 91AA "*Източни гори от космат дъб".[1]


Описание и разпознаване

Церът е листопадно дърво, високо до 35 m. Кората е дълбоко напукана, отвътре и дълбоко в пукнатините червеникава. Младите клонки са ръбести и овласени. Пъпките са дребни, в основата заобиколени от трайни, шиловидни прилистници, надминаващи дължината им. Листата са дълги от 5 до 14 cm, вариращи по големина, форма и нарязване, дяловете най-често заострени, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу - светлозелени и гъсто овласени. Жълъдите узряват през втората година и са разположени по единично или до 4 заедно върху безлистната част на клоните, приседнали (без дръжки). Купулата им е покрита с шиловидни, разперени люспи. Цъфти май-юни.[2]


Местообитание

В низини и предпланини[3]. Образува самостоятелно или с други дървесни видове, но най-често с Благуна (Quercus frainetto) обширни гори[4].


Разпространение в България

Установен е от 0 докъм 1200 м. н. в. в цялата страна, но предимно в Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара планина, Тунджанската хълмиста равнина и Странджа, по-рядко в останалите райони[5].


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Цера (в зелено е показано естественото разпространение)[6]:

Quercus cerris


Значение

Дървесината на Цера е по-малоценна спрямо другите видове дъб, защото се нацепва при сушене и има ниско технологично качество.[7]. Използва се за дърва за огрев, като калоричността му е сравнима с тази на Бука и Обикновения габър[8]. Засажда се като декоративно дърво поради красивата си добре оформена корона[9]. В традиционната медицина има множество употреби, включително като противоинфекциозно средство. Има данни, че успешно може да се използва срещу бактерията Staphylococcus aureus[10]. Жълъдите му се използват за храна на свине и други домашни животни[11] и разбира се, с тях се хранят и много диви животни.



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: меше (тур., Омортаг); церак (с. Гедиклий, Ямболско, Софийско); церовина; церово, церка (с. Бистрица - Софийско); церачка.[12]


Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Източници на информацията за описанието:

.

[3] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.

[4] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[5] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[6] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+

[7] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+.

[8] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+.

[9] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+

[10] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+

[11] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[12] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Quercus cerris in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2016 BGflora.net

ban