БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Алпийско сграбиче

Astragalus alopecurus

Снимки на Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus)

Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus Astragalus alopecurus

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Алпийско сграбиче, Централноалпийски клин.


Латинско име

Astragalus alopecurus Pallas - чете се "астрагалус алопекурус".


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона.

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].

В Червена книга на Република България, видът е с категория "критично застрашен", последната категория преди "изчезнал"[2]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:

"деградацията на хабитата, в който той се среща, причинена от залесяване, туризъм и процесите на естествено разширяване на гората".


Описание и разпознаване

Алпийското сграбиче е многогодишно тревисто растение с добре развити изправени стъбла, високи 50 - 100 см. Листата нечифтоперести, влакнести, дълги 20–30 cm с 20–30 двойки листчета. Цветовете жълти. Съцветията са приседнали. Плодът е яйцевиднозакръглен бял гъстовлакнест боб, дълъг 8 mm. Семената са бъбрековидни, светлокафяви[3].


Местообитание

По варовити терени върху сравнително сухи и скелетни хумусно-карбонатни и кафяви горски почви в пояса на иглолистните гори, от 1500 докъм 1700 м. надм. в. Расте на малки групи, на петна или единично по крайпътни насипи, из сечища и по сипеи. Проявява се като пионерен елемент[4].


Размножаване

Размножава се със семена. Цъфти юни-август, плодоноси август-септември. Има добра жизненост и добри възобновителни способности. Сравнително бързо се настанява и обраства новосъздадени вторични местообитания - насипи, сечища и др.[5].


Разпространение в България

В България расте единствено в Западни Родопи - местността Беглика на запад до връх Сютка[6]. Находището на връх Сютка е установено през 1940 г., когато са намерени единични растения в района на върха, но от тогава това находище не е потвърждавано, въпреки интензивните проучвания[7].


Общо разпространение

Освен в България се среща и в Югозападните Алпи (Франция и Италия)[8].



Бележки

В специализираната литература видът се среща и под името Astragalus centralpinus.


Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Стефан Станев. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. Издателство на БАН.

[2] Десислава Сопотлиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Източници на информацията за описанието:

[4] Стефан Станев. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. Издателство на БАН.

[5] Стефан Станев. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. Издателство на БАН.

[6] Стефан Станев. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. Издателство на БАН.

[7] Десислава Сопотлиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[8] Стефан Станев. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. Издателство на БАН.



Astragalus alopecurus in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2006 - 2017 BGflora.net

ban