|
Начало > Семейства > семейство Бобови > род Клин > Айтоски клин |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Айтоски клин, Айтоско клинавче, Айтоски генгер |
| Латинско наименование | Astracantha aitosensis (Ivan.) Podl. - чете се "астраканта айтозензис", растението носи името на град Айтос, от където е описано за науката и където единствено расте. Среща се и под името Astragalus aitosensis |
| Природозащитен статут и заплахи | Защитен вид - включен в Приложения №№ 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Видът е включен и в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Заплаха за вида е унищожаването на местообитанието му. |
| Описание и разпознаване | Бодливо плътнотуфесто храстче. Стъблата гъсто разклонени, 30 - 50 cm високи. Клонките 3-8 cm дълги, силно сближени; междувъзлията вълнести, гъсто покрити с бодливите оси на листата и с прилистници. Листата са сложни, чифтоперести, 2-4 cm дълги, листчетата са 4-5 двойки, 10-16 mm дълги, 2-3 mm широки, с ланцетна форма, на върха бодилесто заострени, насочени с върховете си нагоре, от двете си страни гъсто сиво напластени. Цветовете са приседнали по двойки, сбити в дъното на листните пазви. Венчето белезникавожълто, флагчето му e дълго между 14 и 18 mm. Цъфти юли-юли. |
| Местообитание | Силно ерозирани андезитни, по-рядко варовикови терени. |
| Разпространение в България | Видът расте единствено в околностите на град Айтос. |
| Общо разпространение | Български ендемит - установен е единствено в България. |
| Бележки | - |
Начало > Семейства > семейство Бобови > род Клин > Айтоски клин
