БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Червена боровинка

Vaccinium vitis-idaea

Снимки на Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea)

Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea Vaccinium vitis-idaea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Червена боровинка; Брусница.


Латинско име

Vaccinium vitis-idaea L. - чете се "вакциниум витис-идеа".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Вечнозелено храстче, високо до 25 cm. Стъблата са изправени или възходящи с кафява гладка кора. Листата са кожести, дълги 1-3 cm и широки 0,5-1,5 cm, обратно яйцевидни или елиптични, почти целокрайни или в горната половина раздалечено плитко назъбени, със слабо подвит хрущялен ръб, на върха закръглени, отгоре лъскави, отдолу матови, по-светлозелени с точковидни жлези. Цветовете са разположени на групи по 3-10, образуващи връхни гроздовидни съцветия. Чашката е 4 (5)-делна, с 1-1,3 mm дълги, жлезисторесничести триъгълни дялове. Венчето е бяло или бледорозово, дълго 5-8 mm, камбанковидно, почти до средата 4 (5)-делно. Тичинките са 8, по-рядко 10, с гъсто влакнести дръжки. Плодът е сферична, светло- до пурпурночервена сочна ягода, 5-8 mm в диаметър, с многобройни сърповидно извити семена[1].


Местообитание

Каменисти горски поляни и иглолистни гори[2].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Родопи (Западни и Средни), Рила, Средна гора и Пирин[3].


Общо разпространение

Европа, Кавказ, Мала Азия, Сибир, Японо-Китайска област и Северна Америка.


Значение

Червената боровинка е хранително и лечебно растение.


Употреба като храна

За храна се използват плодовете, които са особено популярни в Северна, Централна и Източна Европа. Тъй като плодовете на червената боровинка са много кисели, те рядко се ядат пресни, а по-често се подслаждат и от тях се приготвят компоти, сокове и сладка. Също често суровите плодове се смилат на пюре и се смесват със захар, която запазва вкусовите качества и хранителните вещества. Така получената смес може да се съхранява и при стайна температура в затворен съд, но по-добре се съхранява замразена. Тази смес, а също и компот от червена боровинка, освен за директна консумация, се използват и като гарнитура за дивечево месо и ястия от черен дроб. Плодовете също така се ядат от мечката, лисицата и много птици[4].


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Лист от червена боровинка - Folium Vitis idaeae.


Лечебно действие и приложение

Билката от листа на червена боровинка има изразено антисептично действие върху пикочните пътища, както и диуретично, противовъзпалително и адстрингентно (затягащо) действие. Препоръчва се като билка, която може да замени листата на мечо грозде[5].


Време и начин на бране на билката

През пролетта (май-юни) преди цъфтеж или през есента (септември-октомври) след узряване на плодовете. Брането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигането на росата. С остър нож се отрязват облистените клонки. Очукват се леко за отстраняване на променените (черни, кафяви, пожълтели) листа, повредени при презимуването. Подреждат се с върховете в една посока в касети, кошове, торби и се пренасят за сушене. Отделянето на листата от растението на място или от отрязаните клонки не дава добри резултати. Не се допуска брането на листата по време на цъфтеж, защото при сушенето силно потъмняват. Не се берат клонки с променени и нападнати от болести и вредители листа. Червената боровинка през есента е по чиста от променени листа, но тогава условията са сушене са по-лоши. Да не се изскубва растението. Да се оставя не по-малко от 1/3 от добре развитите растения, за да се осигури нормално размножаване на вида и възстановяване на находището[6].


Първична преработка на билката

Събраните клонки се почистват от примеси от други растения, променени и нападнати от болести и вредители листа. Червената боровинка расте обикновено в съобщества с черна, синя боровинка и мечо грозде, примесите от които в билката не са допустими. Сушенето се извършва на сянка в добре проветрени помещения или под навеси. Не се допуска билката да се излага на преки слънчеви лъчи. Клонките се разстилат на рехав, 5-7 cm дебел, пласт върху рамки, стелажи или постелки (но не от изкуствена материя). В процеса на сушене се обръщат най-малко 1-2 пъти в зависимост от състоянието на времето. Когато са навързани на китки се окачват на опънати телове или пирони. При бавно сушене (недостатъчно проветряване и дебел пласт) листата потъмняват. Най-добре да се изсушат в сушилня при температура не по-висока от 45°C и добра вентилация. Листата са сухи, когато при огъване се чупят. Тогава се пристъпва към очукването на клонките с дървена вила или друго подходящо пособие за отделяне на листата. Те се превяват няколко пъти на веялка за отстраняване на примеси от други растения и клонки. Пресяват се през сито с размери 3 mm за отстраняване на ситно натрошените листа и минерални примеси[7].


Вижте също

Дърветата в България



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: боровинка; боровка; боровница; брусника; беливици; кокази; обикновена брусница; суници; червени боровини; червена брусница; червени боровки; червени диви череши[8].


Източници на информация

[1] Източници на информацията за описанието:

[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Wikipedia.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[8] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Vaccinium vitis-idaea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2011 - 2017 BGflora.net

ban