Особености на вида
| Българско наименование | Червена хвойна |
| Латинско наименование | Juniperus oxycedrus L. - чете се "юниперус оксицедрус" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен, но е забранено събирането на галбулите (плодчетата) за търговски и производствени цели. |
| Описание и разпознаване | Храст или до 10 м високо дърво. Листата са игловидни, бодливи, разположени върху клончетата в прешлени по три. От горната си страна листата имат жилка, почти достигаща върха им, странично на нея от двете страни са разположени по една бяла успоредна ивица, докато при другия близък вид, синята хвойна, жилката достига до средата на листа и белите ивици се сливат в една в горната половина на листа. Червената хвойна е единствения български вид хвойна, при който узрелите галбули са червени. "Цъфти" февруари-май. |
| Местообитание | По сухи и припечни скалисти и тревисти места. |
| Разпространение в България | В почти цялата страна с изключение на Североизточна България, Дунавската равнина и Прадбалкана. От 0 до 1100 метра надморска височина. |
| Общо разпространение | В страните около Средиземно море. |
| Значение | Лечебно и като декоративно дърво. |
| Използваема част (дрога) | Галбулите ("плодчетата"). Използват се подобно на галбулите на обикновената хвойна |