Особености на вида
| Българско наименование | Текирска мишорка |
| Латинско наименование | Gypsophila tekirae Stefanov - чете се "гипсофила текире" |
| Природозащитен статут и заплахи | Защитен вид, включен в Приложения № 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Опасност за вида е унищожаване на местообитанията му при разкриване на кариери, изкуствено залесяване, увеличаване на интензивността на обработване на земята и нахлуването на чуждия инвазивен вид Айлант (Ailanthus altissima). |
| Описание и разпознаване | Цъфти юни-август, най-често юли. Многогодишно тревисто растение - голо, без власинки и четинки. Височината на цъфтящите растения е от 40 до 180 см. Листата са приседнали (без дръжки), разположени срещуположно (излизат по две от всеки възел на стъблото на срещуположните му страни). Формата им е овалноланцетна. Ширината им е около 3 - 5 см. |
| Разпространение | Локален ендемит, расте само на Бесапарските ридове в землищата на селата Огняново, Синитево и Хаджиево. Местообитанията на които расте основно вида, са повече или по - малко повлияни от човешка дейност. |
| Бележки | В онлайн изданието на Flora Europaea текирската мишорка е дадена като синоним на Gypsophila perfoliata L., мнение, което не се споделя както от българските ботаници и българското правителство, така и от мене. |
