БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Луковична горва

Cardamine bulbifera

Снимки на Луковична горва (Cardamine bulbifera)

Cardamine bulbifera Cardamine bulbifera Cardamine bulbifera Cardamine bulbifera Cardamine bulbifera Cardamine bulbifera Cardamine bulbifera

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Луковична горва, Зъбник.


Латинско име

Cardamine bulbifera L. (Grantz) - чете се "кардамине булбифера". Среща се и под името Dentaria bulbifera L.


Природозащитен статут и заплахи

Луковичната горва НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие. Видът е ключов за редица природни местообитания - предмет на опазвана в защитените зони от мрежата "НАТУРА 2000".


Описание и разпознаване

Луковичната горва е многогодишно тревисто растение. Коренището е 2-3 mm дебело, 7-20 cm дълго. Стъблата са високи от 30 до 60 cm, неразклонени, голи (без власинки), в долната част безлистни, в горната част най-често с 10-12 листа. Листата голи или по ръба с къси власинки. Приосновните листа са с дълги дръжки, нечифтоперести, със 7 ланцетн, продълговати до обратно ланцевидни, назъбени, на върха остри листчета. Стъбловите листа са последователно разположени, с къси дръжки, в пазвите с по една яйцевидно сферична, кафявовиолетова луковичка. Съцветията са къси, най-често с 5 до 12 цвята. Венчелистчета са от 12 до 16 mm дълги, 2-3 пъти по-дълги от чашката, виолетови, розови или бели. Шушулките 2,5-3,5 cm дълги. Цъфти април-юни.

Източници на информацията за описанието:


Местообитание

В широколистни гори и храсталаци, най-често в планинския пояс [Асенов, 1970].


Разпространение в България

В цялата страна от 0 до 1400 метра надморска височина [Асенов, 1970].


Общо разпространение

Европа (с изключение на крайния югозапад и най-северните части), Средиземноморието, Кавказ и Югозападна Азия [Асенов, 1970].


Значение

Коренището се използва в народната медицина. Декоративно [Асенов, 1970].



Cardamine bulbifera in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 BGflora.net

ban