БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Лайка

Chamomilla recutita

Снимки на Лайка (Chamomilla recutita)

Chamomilla recutita Chamomilla recutita Chamomilla recutita Chamomilla recutita Chamomilla recutita Chamomilla recutita

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Лайка.

За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Chamomilla recutita (L.) Rauschert - чете се "хамомила рекутита", среща се и под името Matricaria chamomilla - чете се "матрикариа хамомила".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.


Описание и разпознаване

Едногодишно тревисто растение. Височината на растението е от 5 до 45 см. Стъблото е разклонено. Листата са двойно или тройно перести, нишковидни. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблата, състоят се от бели езичести цветове по периферията и жълти тръбести в средната част, цветното легло е изпъкнало, а вътрешността му е куха. По този белег, кухото цветно легло, лайката се различава от други близки видове, при които цветното легло е плътно. Цъфти април-август.


Местообитание

Край пътища и буренливи места.


Разпространение в България

В цялата страна, от 0 до 1000 м. надморска височина.


Общо разпространение

Европа и Азия.


Значение

Лечебно растение с широка употреба при различни заболявания.


Употребяема част (билка)

Цветове от лайка - Flores Chamomille.


Време и начин на бране

Събират се кошничките (главичките) по време на цъфтеж, откъсват се заедно с малка част от дръжките (до 3 см). Най-добре е да се събират кошничките, в които половината от жълтите тръбести цветчета са се разтворили, а периферните бели цветчета са в хоризонтално положение - в тази фаза на цъфтеж цветните кошнички съдържат най-големи количества биологичноактивни вещества[1].


Първична преработка на билката

Събраните цветни кошнички се почистват от примеси от други растения и се сушат. Сушенето се извършва при естествени условия или в сушилня. По естествен начин цветните кошнички се сушат на сянка. Сушенето на слънце не се препоръчва, защото кошничките избледняват и билката е със занижено качество. При сушенето цветните кошнички се разстилат на пласт с дебелина до 1 cm върху рамки или постелки (но не от изкуствена материя) в проветриви помещения или под навеси. Кошничките са сухи, когато при лек натиск остават еластични, а при по-силен - опадват отделните цветчета. В сушилни не трябва да се суши при температура по-висока от 40° и трябва да има добра вентилация[2].


Състав на билката

Цветът от лайка съдържа етерично масло, което има зелен до син цвят, в зависимост от количеството на азулени. Маслото съдържа голямо количество парафин и сесквитерпени от кандиненов тип. Главните му съставки са бизаболол и неговите кислородни производни фарнезен и хамазулен, съдържащи се във вариращи количества от 1 до 15%. Дрогата съдържа още кумарини, флавоновите гликозиди апиин и патулитрин, слузни вещества, никотинова киселина, салицилова киселина, глицериди на олеиновата, палмитиновата, стеариновата и линоловата киселина, каротин, витамин С, слузни и горчиви вещества[3]


Лечебно действие и приложение

Етеричното масло на лайката има противовъзпалително и омекчително действие при заболявания на храносмилателния път - колики в стомаха и червата, гастрити, колити и метеоризъм, стоматит, гингивит, и при възпалителни процеси на дихателните пътища - тонзилит, фарингит, ларингит (инхалация с парите на маслото). Външно за промивки се прилага при възпаление на лигавицата на очите, на матката и на ануса при хемороиди. Има благоприятен ефект и при възпалителни процеси и камъни в бъбреците и пикочния мехур[4].


Начин на приложение

Може да се приема като студен извлек или като запарка.

Извлекът се приготвя от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Извлича се в продължение на 8 часа[5].

Запарката се приготвя от 1 супена лъжица дрога в 200 ml кипяща вода. Оставя се да кисне 1 час. Прецедената запарка се приема наведнъж. Обикновено се изпиват по 3 чаши дневно, но всяка доза трябва да бъде прясно приготвена[6].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Ама̀мила (Охрид); Бѐлеоч (Бобища, Мак.; Загоричани и Петърско, Костурско); Бѐли очи; Белиоч (Костурско, Леринско); Боливач (Битолско, Ресенско); Боли-очи (Лерин, с. Кономлади, Костурско); Болиоч (с. Вощарени, Леринско); Бо̀лоач (Дебърско); Болеоч; Бяла Кукулайка; Бяла рада; Бел по̀пок (Галичник, Мак.); Въ̀рти поп (Скопие, с. Лешко, Горно Джумайско); Друмиче; Друмниче; Ѐнево цвете (Ловеч); Кумич; Кучилайка; Кучка; Кучилайка бяла; Лай-кучка; Лай-куца; Лай-кучица; Лай-Лай кучица; Лай-Лай кучка (Стара Загора); Папа̀тка; Питомна белоочица; Подрумиче (Трън, Банско, с. Кремиковци); Попадийка (Велес); Попадийца (Костурско); Попадиче (Струмица); Попадия (Велес); Рамо̀н (Гевгели); Роман; Ромон; Ръ̀ман (Леринско); Ръмо̀н (Енидже); Ъмъмила (Охридско); Ърман (с. Горанци, Костурско)[7].


Вижте също

Растенията по нашите улици


Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[2] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[3] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, София.

[4] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. съч.

[5] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. съч.

[6] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. съч.

[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.


Chamomilla recutita in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2017 BGflora.net

banner